3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№74
Гр.София, 03.02.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 304 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 503/16.11.2010г., постановено по гр.д.№ 292/10г., с което Софийският апелативен съд е оставил в сила решение № 348/16.04.2009г. по гр.д.№ 1690/07г. на Софийския градски съд за отхвърляне на иска на касатора против [фирма], [населено място] и Я. А. И. за признаване за установено на основание чл.252 ГПК /отм./, че ответниците дължат суми по изп.лист по гр.д.№ 934/07г. на Кюстендилския районен съд, въз основа на който е образувано изпълнително дело.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответниците оспорват жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че сумата по изпълнителния лист произтича от запис на заповед, издаден като обезпечение по договор между ищеца и ответника [фирма]. Страните са прекратили договора и със споразумение от 30.12.2005г. са приели, че общият размер на задължението по записа на заповед, издаден на основание на договора, е 126733.80 евро, която сума е платена от втория ответник по изпълнителното дело. Посочената добавка в записа на заповед “ без ДДС” не представлявала основание за събиране на други суми, извън вземането по ценната книга, тъй като същата не е облагаема сделка по ЗДДС.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът извежда материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, относно необходимостта да се изследват конкретните каузални отношения между страните при реализиране на менителничните права.
По поставения въпрос съществува практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК: Решение № 149/05.11.2010г. по т.д.№ 49/10г. на ТК, І отд., Решение № 173/12.01.2011г. по т.д.№ 901/09г. на ТК, І отд. и Решение № 119/08.07.2011г. по т.д.№ 1160/10г. на ТК, ІІ отд. В случая, въззивният съд е изследвал именно каузалните отношения, за обезпечаване на изпълнението на задължението, по които е издаден записът на заповед. При въведеното в процеса твърдение за конкретни каузални отношения и произнасяне на въззивния съд, обжалваното решение не е противоречие с практиката на ВКС, а приетите за доказани факти и обстоятелства по правоотношението, не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК при така поставения въпрос.
Въпросът за дължимостта на ДДС по записа на заповед е без значение за спора, предвид на каузалното отношение между страните и сключеното споразумение за дължимия остатък от вземането по ценната книга.
Разноски за настоящото производство не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 503/16.11.2010г., постановено по гр.д.№ 292/10г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.