3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№286
Гр.София, 10.04.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря…………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3066 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 792/22.04.2013г., постановено по т.д.№ 693/13г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 80/04.12.2012г. по т.д.№ 38/12г. на Врачанския окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на А за п и с к, [населено място] сумата от 40410.14 лв., представляваща неустойка за забава в плащането на осма и девета разсрочени вноски от цената по приватизационен договор от 18.05.2000г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е налице неизпълнение на задължението на купувача по приватизационния договор от 18.05.2000г. да заплати частично осма и изцяло девета разсрочени вноски от цената, поради което претенцията на мораторна неустойка по договора е уважена, в размера, уговорен между страните. Възраженията за нищожност на клаузата за неустойката като противоречаща на добрите нрави и искането за намаляването й поради прекомерност са счетени за неоснователни. По отношение на поддържаното основание за нищожност решаващият състав се е позовал на разрешенията, дадени в ТР № 1/09г. на ОСТК на ВКС, а именно, че не е нищожна клауза за неустойка, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя следва да се начислява. Липсата на прекомерност на неустойката е обоснована с предвидения по договора едногодишен гратисен период за заплащането на цената, разсрочването й на равни деветгодишни вноски, както и че размерът на дължимата неустойка не надхвърля задължението за заплащането на вноските от цената.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпроса: „Следва ли безусловно да се отрече правото на неизправната във времево отношение страна по парично задължение, по което в полза на кредитора е уговорена мораторна неустойка, непокриваща изискванията на чл.92 ЗЗД и т.2 от ТР № 2/09г. на ОСТК на ВКС, да поиска и получи нейното намаляване поради прекомерност?”. Поддържа основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно т.2 на ТР № 2/09г. на ОСТК на ВКС забраната за намаляване на неустойката поради прекомерност, установена в чл.309 ТЗ, не се отнася за приватизационния договор. Изводът, който следва от посоченото разрешение е за допустимост на намаляването на неустойката, ако са налице основанията по чл.92, ал.2 ЗЗД. В случая въззивният съд не е отрекъл принципно възможността да бъде намалена уговорената в договора неустойка, а е изследвал предпоставките за намаляването й съобразно със законовите критерии – връзката й с останалите клаузи на договора и съпоставянето й с размера на главното задължение. В този смисъл поставеният от касатора правен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Несъответствието на въззивния акт със задължителна практика на ВКС /ТР № 2/09г./ изключва основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като евентуално само би била налице хипотезата по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Преценката на въззивния съд относно липсата на прекомерност на уговорената неустойка, без да е отречена възможността за намаляването й, би имало за последица неправилност на обжалваното решение, което не обуславя приложното поле на допускане на касационното обжалване.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 943.50 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 792/22.04.2013г., постановено по т.д.№ 693/13г. от Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на А за п и с к, [населено място], [улица] сумата от 943.50 лв. /Деветстотин четиридесет и три лв. и 50 ст./, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.