2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№447
Гр.София, 07.06.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 933 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 86/02.06.2011г., постановено по гр.д.№ 171/11г. от Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 45/17.01.2011г. по гр.д.№ 279/2010г. на Разградския окръжен съд и касаторът е осъден да заплати на [община] сумата от 82912.83 лв., на основание чл.92, ал.1 ЗЗД, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение по чл.6 и чл.7 от договор от 23.07.2007г. за периода 23.07.2009г. – 31.03.2010г.
Касаторът поддържа, че решението е недопустимо и неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за продажба на имот – частна общинска собственост, по силата на който ответникът по иска – настоящ касатор е поел задължение да заплати цената и в 2-годишен договор да изгради в имота търговски комплекс. Задължението не е изпълнено, поради което е присъдена уговорената в договора неустойка. Изложени са съображения, че ответникът е бил запознат с тръжните условия относно задължението за изграждане на търговски комплекс и срока за изпълнение, поради което клаузите за неустойка в договора не са нищожни.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
В. довод за недопустимост на иска поради липсата на правен интерес съгласно чл.124, ал.1 ГПК е неоснователен. За кредитора съществува интерес от предявяване на осъдителен иск за заплащане на уговорена в договора неустойка за неизпълнение на поетите задължения.
Касаторът е поставил и пет въпроса, по които твърди, че липсва практика на ВКС. Въпросите за допустимостта в тръжните книжа да се включват условия за изграждане на постройка, за клауза за неустойка, за свободата на договаряне, за заплащането на неустойка без насрещно задължение за покриване на разходите за изграждането на комплекса и допустимостта общината да получава приходи от имот – частна общинска собственост, не са от значение за правилното прилагане на закона. Отговорите на всички тези въпроси са ясни и недвусмислени и не налагат тълкуване на конкретна правна норма. Именно целеният от касатора отрицателен отговор на въпросите би бил в противоречие със свободата на договаряне, с принципа на добросъвестността при изпълнение на поетите задължения и с възможността изправната по договора страна да реализира правата си в случаите на неизпълнение.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 86/02.06.2011г., постановено по гр.д.№ 171/11г. от Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.