3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 676
Гр.София, 31.10.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 117 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 471/29.10.2010г., постановено по гр.д.№ 234/10г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 175/16.02.2010г. по т.д.№ 221/08г. на Софийския градски съд в частта за осъждането на касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 6027.62 лв. – наем по договор от 10.12.2004г., сумите от 6057.29 лв. и 8970.52 лв. – неустойки, 1304.87 лв., 1070.03 лв. и 773.12 лв. – застрахователни премии по застраховка “Каско”, сумите от 160 лв. и 4.50 лв. – застрахователни премии по застраховка “Гражданска отговорност”, сумите от 246.40 лв. и 190.96 лв. – данък “МПС”, както и обезщетения за забава.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за наем на автомобил на 10.12.2004г., като за исковите периоди наемателят – настоящ касатор не е изпълнил задълженията си за заплащане на наемната цена и на застрахователните премии, поради което дължи и уговорените в договора неустойки и обезщетение за забава. Възражението на наемателя, че автомобилът не му е предаден в състояние, годно да го използва по предназначение, е счетено за неоснователно. Решаващият състав се е позовал на заключението на изслушаната автотехническа експертиза, според което повредите, наложили ремонтите на автомобила, не са фабрични, а експлоатационни и се дължат на некачествено гориво, както и че при отделните ремонти автомобилът е показвал различни дефекти. При тези данни апелативният съд е формирал извод, че наемодателят е изпълнил задължението си да предаде автомобила в надлежно състояние, поради което наемателят дължи заплащането на наемна цена и изпълнение на останалите задължения, произтичащи от договора.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Според касатора материалноправният въпрос от значение за спора е за отговорността на длъжника, ако невъзможността за изпълнението в срок се дължи на причини, които не могат да му се вменят във вина, тъй като се дължат на виновното поведение на кредитора. Сочи практика на ВКС, като въвежда и основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Поставеният въпрос за отговорността на длъжника е във връзка с поддържаното в инстанциите по същество възражение на наемателя, че наетият автомобил е показал дефекти, които са налагали ремонта му, и не е използван по предназначение, поради което не се дължи заплащането на наемната цена. Безспорно е било, че автомобилът е бил предаден от наемодателя на наемателя и последният е заплащал наемна цена до 05.07.2007г. При тези данни и с оглед на правните доводи на страните, въпросът за причините за неизпълнението на задължението за заплащане на наемната цена, решаващите изводи на въззивния съд се основават на приетите за установени факти и обстоятелства по делото. Заявеният въпрос и даденото разрешение не налагат тълкуване на правна норма, за да се провери съответствието на въззивния акт с практиката на ВКС, респ. да се констатира противоречие в практиката или неяснота и непълнота на законовата разпоредба – основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Въпросите за изпълнението, неизпълнението и обстоятелствата, при които длъжникът се освобождава от отговорност, се обсъждат за всеки конкретен спор и са в правомощията на решаващия съд. Евентуалните грешки на съдебния състав, изразяващи се в необоснованост на въззивния акт, не са основание за допускане на касационното обжалване, доколкото същите се са обвързани с прилагането на правна норма, нуждаеща се от тълкуване, предвид на функциите на ВКС като инстанция за проверка на правилното приложение на закона, а не на фактите по делото.
Разноски за настоящото производство не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 471/29.10.2010г., постановено по гр.д.№ 234/10г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.