Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
София, 05.07. 2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 30.05.2018 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 4973 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. Д. срещу въззивно решение № 624 от 18.05.2017 г. по възз. гр. д. № 341 /2017 г. на Пловдивски окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 3538 от /21.11.2016 г. по гр.д. № 14532 /2014 г. на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен искът на В. П. Д. срещу Ц. П. М. и С. К. М. за делба на дворно място, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, представляваща южна секция от къща близнак, и гараж, находящи се в [населено място].
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни Ц. П. М. и С. К. М. в писмен отговор оспорват наличието на основания за касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, постановено в първа фаза на съдебна делба, по което не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК (в редакцията преди измененията с ДВ бр. 86 от 28.10.2017 г.).
Искът за делба на процесния имот – дворно място ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда и гараж, находящи се в [населено място], е отхвърлен от въззивния съд поради уважено възражение за придобивна давност. Поради това е потвърдено първоинстанционното решение.
В касационното производство спорът отново се свежда до основателността на възражението на ответниците Ц. П. М. и С. К. М. за придобивна давност, изтекла в тяхна полза.
След като е приел, че ищецът В. П. Д. и ответницата Ц. П. М. са наследници на общ наследодател – П. В. Д., придобил имота на основание договор за покупко-продажба от 1960 година и съдебна делба от 1966 година, въззивният съд е приел, че с оглед възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност и снабдяването им с констативен нотариален акт за право на собственост, придобито в режим съпружеска имуществена общност (с.и.о.) върху целия процесен имот, тежестта да обори легитимиращата сила на нотариалния акт се носи от ищеца, без да обсъжда дали ответниците не са длъжни да докажат в процеса, че са обективирали преобръщане на владението върху чуждите идеални части от сънаследствения имот.
Касационно обжалване следва да се допусне по изведения от жалбоподателя и уточнен от съда материалноправен въпрос за елементите на фактическия състав на придобивната давност по чл.79,ал.1 ЗС и по-конкретно: когато в производство по съдебна делба във фазата по допускането един от съсобствениците на недвижим имот, съсобствеността върху който е възникнала от наследяване, се позовава на придобивна давност по отношение на правата на друг съсобственик (за чуждата идеална част), трябва ли да доказва, че е извършил действия, с които е довел да знанието на съсобственика намерението си да владее неговите идеални части за себе си?
Видно от изложеното за мотивите на въззивното решение въпросът е обусловил изводите на въззивния съд.
Въпросът е разрешен в противоречие с посоченото от жалбоподателя решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр.д. № 342 /2011 г. на ВКС, II г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК, с което е даден положителен отговор на правния въпрос за елементите на фактическия състав на придобивната давност по чл.79,ал.1 ЗС и по-конкретно: дали когато съсобственик придобива по давност идеалните части на останалите съсобственици е необходимо демонстрирането на намерението за своене, така че то несъмнено да стане достояние на другия съсобственик, за да бъдат отблъснати претенциите му. Съдът се е позовал на установена с постановени решения на ВКС практика: решение № 223 от 05.04.2006 г.по гр.д. № 14 /2006 г., на ВКС, I г.о., решение № 239 от 29.05.1996 г. по гр.д. № 91 /1996 г. на ВКС, I г.о., решение № 872 от 13.02.2006 г. по гр.д. № 259 /2005 г. на ВКС, I г.о.
Въпросът е разрешен в противоречие и с постановеното след посоченото решение ТР № 1 /06.08.2012 г. по т.д. № 1 /2012 г. на ОСГК на ВКС, с което е уеднаквена съдебната практика по въпроса, като е прието, че ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт, показва съвладение, какъвто е случаят при наследствено правоприемство, установилият фактическата власт върху имота е държател на чуждите идеални части в съсобствеността и за да ги придобие по давност, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение; като при спор той носи доказателствената тежест да установи така нареченото преобръщане на владението и да докаже действията, чрез които е манифестирал намерението си.
С това е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Жалбоподателят следва да заплати държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25 лева за разглеждане на касационната му жалба.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 624 от 18.05.2017 г. по възз. гр. д. № 341/2017 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о.
Указва и дава възможност на жалбоподателя В. П. Д. в едноседмичен срок от съобщение да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева за разглеждане на касационната му жалба, като му указва, че при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
След изтичане на този срок делото да се докладва за насрочване или за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.