2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№36
Гр.София, 09.01.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети януари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 817 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Л. Т., [населено място] срещу определение № 3078/19.10.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 3154/12г., с което Пловдивският окръжен съд е потвърдил разпореждане от 29.08.12г. на Пловдивския районен съд за връщане на въззивна жалба против решение по гр.д.№ 767/12.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът Д. К. Б., [населено място] оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че с разпореждане от 10.08.12г.е удължил срока за внасяне на държавната такса с още 7 дни, считано от датата, следваща датата на изтичането, като срокът за отстраняване на нередовностите на жалбата е изтекъл на 17.08.12г. Изложени са и съображения, че съдът не е длъжен да уведомява страната, че е уважена молбата й и е продължен срокът по чл.63 ГПК.
Частният жалбоподател подставя въпросите за уведомяване на страната за удължаване на срока по чл.63 ГПК и за продължителността на определения нов срок. Позовава се на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
По въпроса за съобщаването на разпореждането на съда, с което се продължава срок по чл.63 ГПК частният жалбоподател е представил няколко определения на ВКС. Съгласно ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС задължителен характер за съдилищата има даденото разрешение в определение № 79/04.02.2010г. по ч.гр.д.№ 24/2010г. на ІV г.о. Същото е постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК по този въпрос, докато в останалите актовете на ВКС произнасянето е съгласно чл.274, ал.2 ГПК. Според разрешението със задължителен характер, препис от разпореждането за продължаване на срока не следва да бъде изпратено на страната и след като новият срок започва да тече от изтичането на първоначалния, то страната е длъжна да следи за началото и за края на срока. В този смисъл, въззивното определение е постановено в съответствие с практиката на ВКС, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
По въпроса за продължителността на срока, нормата на чл.63, ал.2 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване – новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от първоначалния. В случая, първоначалният срок е едноседмичен – това е срокът за отстраняване на нередовностите на жалбата, чието продължаване се иска, а не срокът за въззивно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3078/19.10.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 3154/12г. от Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: