3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№638
Гр.София, 25.10.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 575 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на …………….”, [населено място] срещу определение № 427/05.07.2012г., постановено по ч.т.д.№ 395/2012г. от ВКС, ТК, І отд., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба против определение № 270/03.04.2012г. по ч.гр.д.№ 121/2012г. на Ловешкия окръжен съд за потвърждаване на разпореждане № 3701/30.12.2001г. по ч.гр.д.№ 1477/2011г. на Троянския районен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът К. А. Й., [населено място], общ.Т. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна.
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че съгласно чл.280, ал.2 ГПК въззивното определение не подлежи на касационно обжалване. Изложени са съображения, че делото е търговско, тъй като вземането произтича от договор за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фуражи и/или фуражни компоненти, сключен с частния жалбоподател, изпълняващ функциите на Разплащателна агенция, както и на Агенция С., съгласно У. правилник на ДФ “Земеделие”.
Според частния жалбоподател фондът осъществява функции на държавата в областта на подпомагане на земеделските производители, не реализира печалба, финансира се от държавния бюджет, актовете му подлежат на обжалване по административен ред, поради което няма качеството на търговец и предоставянето на средства за подпомагане не представлява търговска сделка по смисъла на чл.1 ТЗ.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че приетото разрешение в обжалваното определение за търговския характер на делото е правилно по следните съображения:
Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги. Вземането произтича от договор от 30.11.2009г. “за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и /или фуражни компоненти”. Договорът е сключен съгласно чл.12, ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители, по силата на който …………” подпомага финансово земеделските производители и изпълнява функциите на Агенция С. – чл.11 ЗПЗП. За вземанията си, които възникват въз основа на договор и са частни държавни вземания /чл.27, ал.4 ЗПЗП/, фондът може да се снабди със заповед за изпълнение по реда на чл.418 ГПК – чл.27, ал.2 ЗПМП.
Подпомагането, осъществявано по реда на ЗПЗП, се предоставя на земеделските производители включително за производство на преработена и непреработена продукция с цел продажба – чл.1. Земеделски производители по смисъла на закона са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и животинска продукция, предназначена за продажба – § 1, т.1 от ДР на ЗПЗП, като всички земеделски производители, подпомагани от закона, се вписват с специален регистър на З. – чл.7 ЗПЗП.
Предоставянето на държавното подпомагане по ЗПЗП е във връзка с изпълнението на търговска дейност – продажба на стоки от собствено производство по чл.1, ал.1, т.2 ТЗ. Физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност, не са търговци съгласно чл.2, т.1 ТЗ, но доколкото земеделските производители осъществяват дейност по производство на растителна и животинска продукция, предназначена за продажба, която е обект на държавно подпомагане при определени в специалния закон условия, то тези лица следва да се считат за търговци, образували предприятие по смисъла на чл.1, ал.3 ТЗ. В този смисъл, производствата по ГПК относно вземания, произтичащи от неизпълнение на договори за подпомагане на земеделските производители за производство и продажба на стоки, имат характер на търговски дела. Следователно за обжалваемостта на въззивните определения, постановени в заповедното производство, е приложима нормата на чл.274, ал.4 вр. чл.280, ал.2 ГПК, като инстанционният контрол пред ВКС за търговските дела е ограничен до цена на иска от 10000 лв.
По изложените съображения обжалваното определение на състава на ВКС за оставяне без разглеждане на частната касационна жалба е правилно и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 427/05.07.2012г., постановено по ч.т.д.№ 395/2012г. от ВКС, ТК, І отд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.