3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
Гр.София, 17.03.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 688 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. М. – [фирма],[населено място] срещу решение № 43/08.04.2010г., постановено по т.д.№ 18/10г. от Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 56/14.12.2009г. по гр.д.№ 2907/09г. на Добричкия районен съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма],[населено място] сумата от 10000 лв., представляваща необходими разходи за некачествено положени подови плочки в помещение на втория етаж и стълбище към него в търговски обект за промишлени стоки и офиси в[населено място], [улица] по договор от 07.01.2006г. за възлагане на строителството.
Касаторът въвежда процесуалноправен въпрос за допускане на касационното обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Производството по делото е образувано по частичен иск за “заплащане на разходите, необходими за поправката, включително подмяна на теракотени плочки, монтаж на нови и фугиране”, с изявление, че размерът на иска би могъл да бъде увеличен в хода на производството по делото. С молба от 13.11.2009г., след приемане на заключение на вещо лице, ищецът е увеличил претенцията си на сумата от 10000 лв., в която са включени и разходите за къртене, почистване на плоча, изолация перлит, армирана циментова замазка, лепене с лепило и изхвърляне на отпадъци.
Първоинстанционният и въззивният съд са се произнесли по иска, като са съобразили направеното изменение и са приели, че при изпълнение на възложената работа не е спазен първоначалният проект и работата има недостатъци, които са се появили в процеса на използването на обекта. Видовете дейности и стойността им са определени от заключението на експерта и са включени като необходими разходи за отстраняване на недостатъците по заявената претенцията по чл.265, ал.1 пр.2 ЗЗД. Съставът на окръжния съд е изложил и съображения, че с увеличението на исковата сума не се изменя основанието на иска, а само размерът му, тъй като за установяване на сумата на разходите, необходими за поправката, са нужни специални знания, с каквито ищецът не разполага.
Касаторът поставя въпросите за срока, с който разполагат страните, за да изчерпят фактическите си твърдения и доказателствени искания, да направят възраженията си по наведените от другата страна доводи и да ангажират доказателства, както и по правомощията на съда по приемането и разглеждането на нови фактически твърдения и по допускане на изменение на иска. Тези въпроси са заявени в контекста на тезата, че с предприетото изменение на иска по чл.214, ал.1 ГПК ищецът е въвел нови фактически твърдения, извън предявените с исковата молба, които представляват предявяване на нови искове, както и без да са налице предпоставките по чл.147 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че е касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставените въпроси са значими за крайния резултат от спора, като по същите липсва задължителна за съдилищата практика на ВКС, предвид на законодателната промяна с ГПК в сила от 01.03.2008г., в частта относно процесуалните правила за попълване на делото с доказателства. Заявените въпроси ВКС уточнява по следния начин: Допустимо ли е чрез изменение на иска по реда на чл.214, ал.1 ГПК ищецът да въвежда нови фактически твърдения, извън първоначално заявените с исковата молба, ако не са налице условията по чл.147 ГПК?
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 200 лв. в едноседмичен срок от съобщението.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 43/08.04.2010г., постановено по т.д.№ 18/10г. от Добричкия окръжен съд.
УКАЗВА на касатора “Д. С. М. – [фирма],[населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото квитанция за внесена държавна такса в размер на 200 лв. по сметка на ВКС, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му – на докладчика за прекратяване на производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.