Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
София, 07.08. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 29.05.2019 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 1012 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на община Варна срещу въззивно решение № 1986 от 22.11.2018 г. по гр.д. № 2097 /2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение на Варненския районен съд, с което е уважен отрицателният установителен иск, предявен от Т. И. Т. срещу жалбоподателя, за признаване за установено, че община Варна не е собственик на поземлен имот с площ 381 кв.м., находящ се в район „М.“, с.о. „К.“, [населено място], с идентификатор 10135.3523.22 по КККР на [населено място].
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна Т. И. Т. твърди в писмен отговор, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост на недвижим имот, за които по силата на чл.280,ал.3 ГПК не съществува ограничение за касационно обжалване.
Въззивният съд е приел следното:
Ищецът Т. Т. обосновава правния си интерес от отрицателния установителен иск за собственост срещу община Варна с твърдения, че е придобил процесния поземлен имот на основание давностно владение, осъществявано в периода от 2005 г. и към настоящия момент, но ответникът противопоставя собственически права и отказва да му издаде скица, необходима на ищеца за снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за правото на собственост върху имота. Въззивният съд е приел за правилни изводите на първоинстанционния съд, че община Варна не е доказала, че е придобила собствеността върху процесния поземлен имот на основание чл.25,ал.1 от ЗСПЗЗ с представения акт за частна общинска собственост, който няма правопораждащо действие. От заключението на съдебно – техническата експертиза (нататък и СТЕ) по делото се установява, че процесният имот се намира в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ съгласно решение № 322-4/29.05.2000 г. на Общински съвет-В. (обн. ДВ, бр. № 59/21.07.2000 г.), с което по реда на § 4,ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ е образувано селищно образувание „К.“. Съдът е приел, че имотът не е бил включен в ТКЗС, в ДЗС или други подобни организации, не е одържавяван и няма данни по отношение на него да са подавани заявления за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, да са провеждани реституционни процедури и процедура по чл.19 ЗСПЗЗ. Следователно имотът не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ и не е влязъл във фонд „резултативен“ по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, поради което не е осъществено твърдяното от ответника община Варна основание за придобиване на право на собственост по чл.25,ал.1 ЗСПЗЗ.
Касационно обжалване следва да се допусне по изведения от жалбоподателя в изложението му за допускане на касационно обжалване правен въпрос: при какви обстоятелства физическо лице, което не е било ползвател, нито пък собственик на имот преди възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, може да стане собственик на поземлен имот, попадащ в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ?
Въпросът е от значение по конкретното дело, доколкото е свързан с правния интерес на ищеца по предявения отрицателен установителен иск, доказването на който е от значение за допустимостта на иска съгласно приетото в т.1 от тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по т.д. № 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, според което ищецът по предявен отрицателен установителен иск следва да докаже фактите, от които произтича правният му интерес и ако не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се прекратява.
С това е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Жалбоподателят следва да заплати на ВКС държавна такса в размер на 41.22 лева за разглеждане на касационната му жалба.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
По касационна жалба на община Варна допуска до касационно обжалване въззивно решение № 1986 от 22.11.2018 г. по гр.д. № 2097 /2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о..
Указва и дава възможност на касационния жалбоподател община Варна в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства, че е платил по сметка на Върховния касационен съд сумата 41.22 лева (четиридесет и един лева и двадесет и две стотинки) лева за разглеждане на касационната му жалба, като му указва, че при неизпълнение на това указание в определения срок касационната му жалба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
След изтичане на определения срок делото да се докладва за насрочване или за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.