3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
Гр.София, 03.02.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отд., в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 12 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Синдика на [фирма] /н./, [населено място] срещу решение № 401/19.07.2010г., постановено по т.д.№ 78/10г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 784/28.10.09г. по гр.д.№ 01946/06г. на Софийския градски съд и е отхвърлен искът на синдика против [фирма] и [фирма] за обявяване за нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността, на основание чл.646, ал.2, т.4 ТЗ, на извършената между [фирма] и [фирма] разпоредителна сделка – продажба на недвижим имот с нотариален акт № 10/2003г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът [фирма] /н./ не взема становище по жалбата.
Ответникът [фирма] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице част от предпоставките по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ за обявяване на нищожността. По спорния въпрос, доколко даденото надхвърля значително по стойност полученото по сделката, съдът е съпоставил размерите на уговорените престации. Към 30.07.2003г. – датата по нотариалния акт, пазарната стойност на имота е 10568 лв., а количествено-стойностната сметка за изпълнените СМР – насрещната престация, към 25.07.2003г. е за сумата от 15259.66 лв. При тези данни е формиран извод за съответствие между даденото и полученото по сделката, поради което искът е отхвърлен.
Касаторът е поставил въпроса: Как се определя еквивалентността на престациите при иска на синдика по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ – въз основа на договореното между страните или въз основа на действително изпълненото и към кой момент се извършва оценката на престациите – на подписване на нотариалния акт, на договорения срок за изпълнение или в момента на реалното изпълнение. Въведено е основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
С Решение № 111/02.11.2011г. по т.д.№ 893/2010г. ВКС, ТК, І отд. се е произнесъл по реда на чл.290 ГПК по поставения в настоящото производство правен въпрос. Даденото разрешение е, че оценката на престациите по сделка под режима на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ се извършва към момента на сключването й. Когато сделката съставлява възмездно разпореждане с недвижим имот – това е моментът, в който се поражда вещно – прехвърлителното й действие.
Решението по чл.290 ГПК е постановено от настоящия съдебен състав и същото е задължително за първоинстанционните и въззивните съдилища. С това решение съдебната практика е уеднаквена съгласно чл.291 ГПК. Обжалвано въззивно решение съответства на практиката на ВКС, поради което не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 401/19.07.2010г., постановено по т.д.№ 78/10г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.