3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№116
Гр.София, 15.02.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1041 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н, [населено място] срещу решение № 715/02.05.2011г., постановено по т.д.№ 144/10г. от Софийския апелативен съд, с което потвърдено решение от 25.08.2010г. по т.д.№ 156/10г. на Монтанския окръжен съд за обявяване на неплатежоспособността на [фирма], [населено място], за определяне на началната й дата, откриване на производство по несъстоятелност, обявяване в несъстоятелност и прекратяване на дейността.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на нормата на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, неплатежоспособността е свързана с обективната невъзможност на длъжника да изпълни изискуеми парични задължения по търговски сделки или да погаси публично правни задължения, което състояние следва да е трайно, а началната дата на неплатежоспобността е деня, в който е възникнала тази невъзможност – когато длъжникът е спрял плащанията, в случая, в край на календарната 2009г. Решението на първоинстанционния съд е потвърдено, като е било обжалвано само досежно началната дата на неплатежоспособността на длъжника.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не поставя конкретен въпрос, а коментира практиката на ВКС и на съдилищата относно оценката на финансовото състояние на длъжника. По въпроса за началната дата на неплатежоспобността липсва аргументация, като в касационната жалба за първи път се сочи дата, различна от приетата, която касаторът свързва с коефициентите за ликвидност, задлъжнялост и финансова антономност.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Заявленията на касатора в изложението не могат да се квалифицират като конкретни правни въпроси по предмета на въззивната и касационната жалба. Въззивният съд е обсъдил финансовото състояние на длъжника, като изводите му за състоянието на неплатежоспособност са аргументирани с приетите за установи факти и обстоятелства по делото. По смисъла на чл.280, ал.1 ГПК значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 715/02.05.2011г., постановено по т.д.№ 144/10г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: