Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
2212_16_opr_288_108zs@124gpc_nullite@inadmiss_y
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
София, 16.06.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорзанов
гр.дело N 2212 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. П. Ц., Л. И. С. и В. Ц. И. срещу въззивно решение от 30.12.2015 г. по възз. гр.д. № 475 /2015 г. на Софийския окръжен съд, г.о., с което съдът се е произнесъл по искове на жалбоподателите срещу Ц. Б. С. за установяване на правото на собственост и за предаване на владението върху реални части от 400 кв.м. и 535 кв.м. от поземлен имот, целият с площ 1 335 кв.м. в околовръстния полигон на махала Л. в [населено място] (бивше Р.) област Софийска, с пл. №. 706 по неодобрения кадастрален план от 1991 г. с посочени граници на целия имот, но не и на реалните части. и по искания за отмяна на нотариален акт за тези части на основание чл.537 ГПК
Жалбоподателите искат въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това.
Насрещната страна не е подала отговор на касационната жалба.
Настоящият състав приема жалбата за допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове за собственост на недвижим имот и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
В диспозитива на въззивното решение реалните части от поземления имот, по отношение на които съдът се е произнесъл, не са индивидуализирани чрез посочване на границите им. В отделните части от диспозитива са посочени граници единствено на цялото дворно място. При формиране на правните изводи реалните части, по отношение на които са разгледани исковете, не са индивидуализирани.
Жалбоподателите искат въззивното решение да бъде допуснато касационно обжалване по процесуалноправните въпроси: дали при иск за защита на реална част от поземлен имот ищецът следва да я индивидуализира чрез посочване на границите и дали при липса на индивидуализация на реалната част съдебното решение е нищожно, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютната и неразбираемост.
По първия изведен въпрос е налице противоречие с посоченото от жалбоподателите решение № 75 от 16.07.2015 г. по гр.д. № 6599 /2014 г. по описа на ВКС, І г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК, с което в отговор на правен въпрос за редовността на искова молба за защита на реална част от недвижим имот, в която не са посочени границите на тази реална част, е прието, че при иск за защита на реална част от недвижим имот се дължи индивидуализация както на целия недвижим имот, така и на спорната реална част, като трябва да се посочи точно кое място от имота тя заема, чрез описване на границите и площта и. Противоречието осъществява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и поради съмнение за неговата допустимост – като постановено по нередовна искова молба и поради съмнение за неговата нищожност, доколкото волята на въззивния съд не може да бъде изведена поради неговата абсолютна неразбираемост, включително и чрез тълкуване на нейното съдържание на основание приетото в т.1. от посоченото от жалбоподателите ТР № 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС и доколкото в посоченото решение № 668 от 15.11.2010 г. по гр.д. № 1790 /2009 г., на ВКС, І г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК, в отговор на правен въпрос е прието, че абсолютна неразбираемост представлява (порокът) нищожност на съдебно решение. Вероятността за недопустимост и /или нищожност на съдебното решение също е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 30.12.2015 г. по възз. гр.д. № 475 /2015 г. на Софийския окръжен съд, г.о. по касационна жалба на Н. П. Ц., Л. И. С. и В. Ц. И..
Указва и дава възможност на Н. П. Ц., Л. И. С. и В. Ц. И. в едноседмичен срок от съобщение да представят доказателства за платена на ВКС държавна такса в размер на по 40 лева за разглеждане на касационната им жалба.
След изтичане на този срок делото да се докладва за насрочване или за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2