3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
Гр.София, 06.01.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 65 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1144/12.06.13г., постановено по гр.д.№ 1140/13г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2085/29.11.12г. по гр.д.№ 409/12г на Софийския градски съд за отхвърляне на предявения от касатора против „Белопитови и синове/Б./” АД, [населено място] иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата от 24000 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за предоставяне на консултантски услуги от 01.04.06г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] /промяна в наименованието на „Белопитови и синове/Б./”АД/ оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за изработка на 01.04.06г., по силата на който ищецът – настоящ касатор е поел задължение да изработи /да консултира възложителя по въпроси за връзка с медиите, изброени в договора/, срещу възнаграждение от 2000 лв. месечно за срок от една година. Изложени са съображения, че договорът не е продължен след изтичане на срока му, поради което се дължи възнаграждение в размер на 4000 лв. за месеците февруари и март на 2007г., като възложителят е приемал, описвал и отчитал издадените от изпълнителя фактури и е ползвал данъчен кредит. Решаващият състав е счел направеното възражение за погасителна давност за основателно, тъй като вземането за възнаграждение е за периодично плащане и се прилага тригодишен давностен срок съгласно чл.111 ЗЗД, а исковата молба е постъпила в съда на 31.01.12г.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпроса за приложението на тригодишната погасителна давност по чл.111, б.”в” ЗЗД спрямо дължимо възнаграждение, уговорено да се плаща на месец по договор за консултантски услуги, притежаващ характеристиките на договор за изработка, както и при такава уговорка месечните плащания на възнаграждение представляват ли периодични плащания съгласно ТР № 3/11г. на ОСГТК на ВКС.
В ТР №3/11г. на ОСГТК на ВКС е дадено разрешение относно понятието периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД. Съгласно представените решение № 57/30.04.10г. по т.д.№ 140/09г. на Плевенския окръжен съд, решение № 175/06.10.10г. по гр.д.№ 68/10г. на Великотърновския апелативен съд, решение № 250/28.07.05г. по гр.д.№ 54/05г. на Великотърновския апелативен съд и решение от 18.07.06г. по гр.д.№ 420/05г. на Софийския апелативен съд е прието, че вземанията за възнаграждения по договори за изработка се погасяват с общата петгодишна давност съгласно чл.110 ЗЗД. В решение № 182/21.03.08г. по т.д.№ 722/07г. на ВКС, І т.о. е приложена тригодишната погасителна давност за вземане за възнаграждение по договор за изработка, подвид „услуга”.
В така цитираните решения е направено разграничение между вида на уговорените престации и характера на извършената работа, но независимо от особеностите на всеки конкретен спор, въпросът за погасителната давност на вземането по договор за изработка, представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който с оглед на данните по делото и приложените актове, налага уеднаквяване на практиката на съдилищата, предвид е на принципното разрешение в ТР № 3/11г. на ОСГТК на ВКС, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 480 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1144/12.06.13г., постановено по гр.д.№ 1140/13г. от Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 480 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.