3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№78
Гр.София, 30.01.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отд., в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 847 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. В. С., [населено място] срещу определение № 443/16.08.2001г., постановено по ч.т.д.№ 496/11г., с което Варненският апелативен съд е потвърдил определение № 2882/06.07.2011г. по т.д.№ 1384/2011г. на Варненския окръжен съд за прекратяване на производството по делото в частта за прогласяване на нищожност на решенията, взети на проведени заседания на Съвета на директорите на [фирма] на 22.03.2011г. и на 27.04.2011г. и по евентуалните искове за отмяна като незаконосъобразни на решенията на СД на [фирма] по т.1 и т.2 от дневния ред на заседанието от 22.03.2011г. и изцяло по дневния ред на заседанието от 27.04.2011г.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК, и е спазен преклузивният срок по чл.275 ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е сподели изложените от първоинстанционния съд съображения за недопустимост на исковете. По исковете за прогласяване на нищожност на решенията по т.1 и т.2 от дневния ред от заседание от 22.03.11г. и евентуалните искове за отмяна на тези решения, както и по исковете за прогласяване на нищожност и евентуално отмяна на решенията от заседанието на 27.04.11г. съдилищата са приели, че не се засягат членствените права на ищеца, поради което същият няма правен интерес от предявяването на исковете. Това са решения за свикване на общо събрание, за търсене на отговорност на определени лица /различни от ищеца/ и за разпределение на функциите между членовете на Съвета на директорите. По иска за прогласяване на нищожност на решението по т.3 от дневния ред от заседанието от 22.03.2001г. съставите са счели, че за ищеца е налице правен интерес от предявяването му, тъй като решението се отнася до обезсилване на дружествени книжа и временни удостоверения, но искът за нищожност се основава на твърдения за изявяване на воля от лица, чието включване в Съвета на директорите е незаконосъобразно. Несъответствието между обстоятелствена част и петитума на иска е аргументирало съда да върне исковата молба, след неизпълнение на дадените указания за отстраняване на нередовността й. Производството по делото е висящо по иска за отмяна като незаконосъобразни на решенията по т.3 от дневния ред от заседанието от 22.03.2011г.
Частният жалбоподател поставя въпросите за квалификацията на решенията на органите на дружеството като нищожни, за квалификацията на исковете за прогласяване на нищожност на решенията на органите на дружеството, за преценката за наличието на нищожност или незаконосъобразност на решенията и за реда на защита на акционера срещу решение на Съвета на директорите.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Поставените въпроси за квалифицирането на решенията на органите на дружеството като нищожни и незаконосъобразни, за квалификацията на исковете и за реда за защита на акционера срещу решение на Съвета на директорите и за вида на търсената защита с иск по чл.71 ТЗ, са решени с ТР № 1/06.12.2002г. по тълк.д.№ 1/2002г. на ОСГК на ВКС. По въпроса за допустимостта на иск на акционер за прогласяване на нищожност или за отмяна на незаконосъобразно решение на Съвета на директорите е постановено по реда на чл.290 ГПК и Решение № 202/22.12.2010г. по т.д.№ 764/09г. на ВКС, ТК, ІІ отд. С посоченото решение е обезсилен въззивен акт за прогласяване на нищожност на решение на Съвета на директорите, поради липса на правен интерес, тъй като с решението не се засягат членствените права на ищеца.
В случая, съображенията на окръжния и на апелативния съд, че решенията на Съвета на директорите относно свикване на общо събрание, за търсене на отговорност на определени лица /различни от ищеца/ и за разпределение на функциите между членовете на Съвета на директорите не засягат членственото правоотношение, нямат за предмет членственото право, което да е нарушено или оспорено с атакуваните решения, съответстват на практиката на ВКС, поради което касационното обжалване не следва да се допуска. Въззивното определение, в частта за потвърждаване на първоинстанционното определение за връщане на исковата молба, е съобразено с разрешението относно квалификацията на решенията като нищожни съгласно ТР № 1/2002г. Поради констатираното противоречие между обстоятелствената част – съставът на Съвета на директорите е незаконосъобрано формиран, и петитума – прогласяване на нищожност на взетите решение, окръжният съд е прекратил производството по този иск и е приел за разглеждане иска за отмяна на решенията с въведените от ищеца твърдения за незаконосъобразност.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 443/16.08.2001г., постановено по ч.т.д.№ 496/11г. от Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.