Решение №776 от 40500 по търг. дело №396/396 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 776
Гр.София,18.11.2010г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева

при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 396 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Е. К.” ЕООД, гр.Велинград срещу решение № 1534/07.12.2009г., постановено по гр.д.№ 1253/2009г. от Софийския апелативен съд, с което са отменени решение № 146/17.02.2009г. и решение № 324/07.04.2009г. по гр.д.№ 1314/07г. на Софийския градски съд и на основание чл.87, ал.3 ЗЗД е развален договорът, сключен на 05.10.2005г. между “СЛ Италия” ЕООД и “Е. К.” ЕООД, за покупко – продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 10, т.VІІІ, рег.№ 9347, дело № 1117/05г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът “СЛ Италия” ЕООД, гр.София не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение за разваляне на договора за покупко – продажба на основание чл.87, ал.3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че купувачът не е изпълнил изцяло задължението си за заплащане на продажната цена. С оглед на продължителността на забавата и настъпилите икономически промени в страната, плащането на договорената цена било изцяло безполезно за продавача, поради което не били налице условията на чл.87, ал.3, пр.посл. ЗЗД за определяне на срок за изпълнение от съда, предвид на липсата на интерес у кредитора от забавеното изпълнение.
Касаторът е депозирал две касационни жалби. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК по к.ж. вх.№ 913/29.01.2010г. се поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 3/73г., ТР № 142-6/54г. на ОСГК и други две решения на ВС, според които основен принцип в облигационното право е изпълнението на поетите с договорите задължения и развалянето следва да се допуска само в случаите, когато неизпълнението е толкова съществено, че прави невъзможно постигането на договореното. Противоречието се изразявало в отхвърлената възможност от апелативния съд да се даде срок за изпълнение на длъжника /който междувременно е платил/, с мотиви за “настъпили икономически промени в страната” и “изцяло безполезност за продавача”.
В изложението към касационна жалба вх.№ 914/29.01.2010г. са поставени въпросите за приложението на разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД – определяне на срок от кредитора за изпълнение, за вината на купувача и за редовността на въззивната жалба, при наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът счита, че ВКС следва да се произнесе по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: Какви са “обстоятелствата”, които следва да са налице, с оглед на разпоредбата на чл.87, ал.3, изр.2, пр.посл. ЗЗД, за да има право съдът да даде на неизправния длъжник срок за изпълнение?

Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Въпросът, обусловил изводите на въззивния съд и от значение за крайния изход от спора касае приложението на разпоредбата на чл.87, ал.3, изр.2 ЗЗД. По същия е налице задължителна съдилищата практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – ППВС № 3/73г. С оглед на конкретния правен спор, въпросът следва да се уточни, съгласно т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, по следния начин: Настъпилите в страната икономически промени и безполезността за продавача да получи уговорената в договора за продажба цена, представляват ли “обстоятелства”, по смисъла на чл.87, ал.3, изр.2 ЗЗД, въз основа на които съдът да може даде на длъжника срок за изпълнение на задължението за плащане?
Останалите въведени въпроси за вината на длъжника и за редовността на въззивната жалба са относими към фактите по делото, поради което не представляват обуславящи правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. Развалянето на договора се иска съгласно чл.87, ал.3 ЗЗД, поради което въпросът за приложението на нормата на чл.87, ал.1 ЗЗД – за едностранното разваляне на договорите, не от значение за изхода от спора.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1125.57 лв. в едноседмичен срок от съобщението.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1534/07.12.2009г., постановено по гр.д.№ 1253/2009г. от Софийския апелативен съд. УКАЗВА на касатора “Е. К.” ЕООД, гр.Велинград в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото квитанция за внесена държавна такса в размер на 1125.57 лв. по сметка на ВКС, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top