3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
Гр.София, 05.05.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 828 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу решение № 207/22.04.2010г., постановено по гр.д.№ 2303/09г. от Софийския апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила решението от 24.06.2009г. по гр.д.№ 860/05г. на Софийския градски съд за признаване за установено по иска на В. Г. Ч., че касаторът е извършил нарушение на патентните му права в периода от 01.01.2000г. – 31.12.2000г. и за осъждането му да заплати обезщетение в размер на 32500 лв. за времето от 01.07.2000г. до 31.12.2000г. Постъпила е и частна жалба против определение от 01.12.2009г. на САС.
Ответникът В. Г. Ч.,[населено място] оспорва жалбите.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че патентованото от ищеца по иска по чл.28, ал.1, т.1 ЗПРПМ изобретение е било внедрено от ответника в производството му през календарната 2000 г. без съгласието на патентопритежателя, поради което е уважил исковите претенции. Вземането за обезщетение за периода от 01.01.2000г. до 30.06.2000г. е счетено за погасено по давност, поради което искът е уважен в размер на половината от установения икономически ефект от изобретението.
Касаторът поставя един въпрос, решен, според него, в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на Решение № 1006/20.06.2003г. по гр.д.№ 191/03г. и Решение № 470/02.06.2008г. по д.№ 98/08г., според които исковата молба прекъсва давностия срок само за вземаното, предявено с частичния иск, като в случая, искът бил предявен като частичен с цена от 15000 лв., а увеличенията му – 12.10.2006г., 14.12.2006г. и 20.11.2008г. са направени след изтичането на давността.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Поставеният въпрос от касатора е значим по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но по същия е налице практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, с която съдилищата следва да се съобразяват съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1 /2009г. на ОСГТК на ВКС. Това са: Решение № 610/09.12.2008г. по т.д.№ 391/2008г. на І т.о., Решение № 63/28.05.2010г. по т.д.№ 637/09г. на І т.о., Решение № 22/14.07.2010г. по т.д.№ 428/09г. на І т.о. и Решение № 9/07.03.2011г. по т.д.№ 406/10г. на І т.о. В тези решения са разгледани хипотези за прекъсване и спиране на давността при предявен частичен иск и впоследствие предявяване на иска за разликата до пълния размер на вземането, както и при последващо увеличение на исковата претенция, включително и ако искът е заявен като частичен. Въззивното решение не е противоречие с практиката на ВКС, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
По частната жалба срещу определението от 01.12.2009г., с което САС е осъдил касатора за заплати допълнителна държавна такса на основание чл.65 ГПК / отм./.
Въззивният съд е приел, че направените доказателствени искания са несвоевременно заявени, поради което жалбоподателят е станал причина за отлагане на делото.
Настоящият състав на ВКС констатира следното: Частният жалбоподател е въззивник в производството пред САС. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания. В открито съдебно заседание на 01.12.2009г. е представил писмени доказателства и е поискал изслушването на експертиза за икономическия ефект от ползването на по-добри катализатори. Поискал е от съда да му се даде възможност да уточни становището си /за периода на внедряване на катализаторите/, да представи превод на писмените доказателства и да уточни задачата на експертизата.
С оглед на тези данни въззивният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.65, ал.1 ГПК /отм./ – посочени са факти и доказателства, които страната е могла да заяви своевременно / с въззивната жалба/, с което е станала причина за отлагане на делото. По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди.
Разноски за настоящото производство не са претендирани от ответника.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 207/22.04.2010г., постановено по гр.д.№ 2303/09г. от Софийския апелативен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение по чл.65, ал.1 ГПК /отм./ от 01.12.2009г. по гр.д.№ 2303/09г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.