3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
Гр.София, 16.03.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 635 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С”, [населено място] срещу решение № 47/01.03.2011г., постановено по в.гр.д.№ 27/11 г. от Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 237/02.12.2010г. по гр.д.№ 684/10г. на Великотърновския окръжен съд за отмяна на решение на Общото събрание на сдружението от 14.05.2010г. за изключване от състава му на Ц. С. Ц..
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът Ц. С. Ц., [населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ е основателен, като ищецът Ц. е изключен с решение на Общото събрание на сдружението, което разполага с компетентност за изключване на членове с оглед на твърдяните нарушения. При вземането на решението ищецът не е бил изслушан съгласно чл.23, ал.4 от Устава, като основанието за изключването е иницииране на срещи между членове на различни ловно-рибарски дружинки за обсъждане на въпроса за отделянето им от сдружението. Решаващият състав е изложил съображения, че с тези свои действия ищецът е упражнил правото си свободно да избира в коя дружинска и в кое сдружение да членува, което право е регламентирано в чл.28-31 ЗЛОД и не представлява нарушение на устава или на закона.
Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Според касатора първият въпрос от значение за спора, който е решаван противоречиво от съдилищата, е за съотношението между ЗЛОД и ЗЮЛНЦ.
В приложените към жалбата решения на съдилища, за които няма данни да са влезли в сила, този въпрос не е разрешен противоречиво. Разгледани са различни хипотези за налагане на санкции на членове на сдружения, като в едни от случаите компетентността е на Общото събрание, а в други – на Управителния съвет. В случая, въззивният съд е направил разграничение именно на материалноправните основания за изключване на ловец от сдружението с оглед на констатираните нарушения. Следователно поставеният въпрос не би могъл да се реши принципно и след като твърдяното нарушение от ищеца не попада в специалните хипотези, то за неуредените случаи е приложен общият закон. На следващо място, ако решението за изключване е издадено от некомпетентен орган, то само по себе си това обстоятелство, би било основание за отмяната му.
По втория въпрос за правото на сдружаване касаторът се позовава на норми на Конституцията, регламентиращи го като конституционно установено право, но от друга страна оспорва упражняването на това право. Аргументите са, че действията на ищеца били насочени към “разграждане” на сдружението, че ищецът следвало “първо да подаде оставка и да прекрати членството си”. Изразено е и становище, че действията на ищеца по лансиране на “идеята” за създаване на ново сдружение би било “абсурдно и общественоопасно за правовия ред”, ако същите се тълкуват като упражняване на правото на сдружаване.
Съставът на ВКС намира, че правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото не е поставен. Посочените разпоредби на Конституцията прогласяват правото на сдружаване, което е признато с въззивното решение. Ограничаването на това право, по начина изложен от касатора, не е мотивирано с правни доводи, и по принцип би било в нарушение на конституционната норма. Оценката на конкретните действия на члена на сдружението е въпрос на приетите за доказани факти и обстоятелства по спора, които не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 47/01.03.2011г., постановено по в.гр.д.№ 27/11 г. от Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.