Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
4216_16_opr_288_124gpc_54(2)zkir
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
София, 03.04. 2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и седемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 4216 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e oбразувано по касационна жалба от [фирма] – [населено място] срещу въззивно решение № 105 от 14.05.2016 г. по възз. гр. д. № 98 /2016 на Великотърновския апелативен съд, г.о., в частта, с която с него е уважен иск с правно основание чл.54,ал.2 от ЗКИР на [фирма] – [населено място] срещу жалбоподателя [фирма] за част от поземлен имот, заедно с постройки в него, индивидуализирани в решението.
Решението не е обжалвано от останалите ответници ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура“ – [населено място] и Държавата чрез Министерство на земеделието и храните в частта, с която срещу тях са уважени субективно съединени искове за същата част от имот. Решението не е обжалвано от ищеца [фирма] в частта, с която искът е отхвърлен за част от имота, индивидуализирана в решението. В тези части въззивното решение е влязло в сила.
Жалбоподателят [фирма] твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна [фирма] оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Н. и Държавата не са изразили становище по касационната жалба, която им е връчена.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр.50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
Касационно обжалване следва да бъде допуснато по изведения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос, уточнен по реда на т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС: при разглеждане на спора по същество въззивният съд дължи ли произнасяне по направено по реда на чл.193 ГПК оспорване на доказателствената сила на документ, на който основава решението си и длъжен ли е да прецени оспорения документ във връзка с представените от насрещната страна доказателства.
Въпросът е обуславящ, тъй като въззивният съд е основал изводите си за основателност на иска на представения от ищеца А. № 2118 /16.03.1989 г. на ОНС-Т., който е посочен като придобивно основание и в диспозитива на решението, без да се произнесе по направеното от [фирма] с отговора на исковата молба оспорване на доказателствената сила на този документ.
Въпросът е разрешен в противоречие с посочените от жалбоподателя решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК : решение № 97 /29.03.2011 г. на ВКС по гр.д. № 431 /2010 г., ІІ г.о., в частта му, с която в отговор на правен въпрос е прието, че когато акт за държавна собственост бъде изрично оспорен съдът е длъжен да открие производство по чл.154,ал.1 ГПК, в което да се произнесе по оспорването; решение № 210 /15.08.2014 г. на ВКС по гр.д. № 6605 /2013 г. ІV г.о., в частта му, с която в отговор на правен въпрос е прието, че при постановяване на своето решение въззивният съд дължи изследване на възраженията и доводите на страните, доколкото това има отношение към предмета на спора, като следва да изложи съображения по всички важни и съществени положения; при изграждане на фактическите и правни изводи трябва да изследва всички допустими и относими към предмета на спора доказателства и да направи заключения, които обосновава и подкрепя от анализа на целия доказателствен материал по делото; решение № 125 /29.05.2012 г. на ВКС по гр.д. № 534 /2011 г., ІV г.о.; в частта му, с която в отговор на правен въпрос при разясняване на правомощията на въззивния съд като съд по същество на спора е прието, че той формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на относимите и допустимите доказателства, които са събрани по предвидения от ГПК ред само след цялостна преценка на доказателствения материал – поотделно и в съвкупност и като приложи и последиците на тежестта на доказване в гражданския процес.
С това е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 105 от 14.05.2016 г. по възз. гр. д. № 98/2016 на Великотърновския апелативен съд, г.о., в частта, с която с него е уважен иск с правно основание чл.54,ал.2 от ЗКИР на [фирма] – [населено място] срещу [фирма].
Указва и дава възможност на жалбоподателя [фирма] в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за заплатена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 515.46 лева (петстотин и петнадесет лева и 46 ст.) за разглеждане на касационната му жалба, като му указва, че при неизпълнение касационната му жалба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
След изтичането на този срок делото да се докладва за насрочване или за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.