4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 752
Гр.София, 10.11.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 359 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “А. превози” АД, гр.Плевен срещу решение № 104/27.11.2009г., постановено по т.д.№ 399/2009г. от В. апелативен съд, с което е потвърдено решение № 30/10.04.2009г. по т.д.№ 181/2008г. на Плевенския окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на “Е., гр.Белене сумата от 102347.56 лв., произтичаща от договор за цесия от 09.08.2006г. и представляваща незаплатена цена за доставено дизелово гориво по договор за обществена поръчка от 20.10.2005г., сключен между “А. превози” Е. и “Пего О.” ООД, гр.Плевен, както и сумата от 28465.35 лв. – на основание чл.86 ЗЗД.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за неоснователно направеното възражение за нищожност на договора за цесия от 09.08.2006г., сключен между “Пего О.” ООД – цедент и “Е. – цесионер и ищец по иска. Решаващият състав е изложил съображения, че договорът за доставка на гориво, от който произтича вземането на кредитора “Пего О., е реализиран след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка. Забраната на чл.43 ЗОП за изменение на договора обхващала страните, предмета и цената, но докато се изпълнява задължението на изпълнителя. В случая, доставките са извършени от изпълнителя и няма промяна на предмета на договора или на цената, като прехвърлянето на вземането за цената не е забранено от закона. Договорът за цесия е действителен и е съобщен на длъжника, поради което възложителят на обществената поръчка дължи престиране на цесионера.
Касаторът поставя следните въпроси за обосноваване на приложното поле на касационното обжалване: 1.Дали, при наличието на императивна забрана, уредена в чл.43 ЗОП, да се изменя договор за обществена поръчка, може да се прехвърли вземане на трето лице, като това лице замества едната страна по договора – изпълнителя, т.е. дали с извършената цесия по чл.99, ал.1 ЗЗД се изменя договорът за обществена поръчка?, 2.Дали се нарушава императивната разпоредба на чл.43 ЗОП и дали договорът за цесия е нищожен?, както и процесуален въпрос: 3.Доколко съдът може да тълкува разширително или стеснително една императивна разпоредба?
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че е налице основание за допускане на касационното обжалване.
Предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК изискват неяснота, непълнота или противоречие в законодателната уредба, когато чрез тълкуването на конкретната норма ще се създаде съдебна практика по прилагането й или същата ще се осъвремени предвид настъпили в законодателството или в обществените условия промени – т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Първият и вторият материалноправни въпроси са свързани, тъй като отговорът за въпроса дали с договора за цесия се нарушава нормата на чл.43 ЗОП предполага и отговор на въпроса дали с прехвърлянето на вземането се променят страните по договора за обществена поръчка и следствието от това разрешение досежно нищожността, респ. действителността на договора за цесия. Поставеният въпрос е от значение на крайния изход от спора и възражението за нищожност е включено в предмета на делото. Разрешаването му ще допринесе за точното прилагане на нормата на чл.99, ал.1 ЗЗД и поради липсата на съдебна практика по тълкуване на разпоредбата на чл.43 ЗОП са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По третия процесуален въпрос касаторът не е обосновал приложното поле на касационното обжалване. Тълкуването на правните норми от съдилищата, като част от правораздавателната дейност, е казуистично, поради което не биха могли да се изведат общи критерии, различени от законоустановените в ЗНА, и от друга страна – същите да са от значение за конкретния правен спор. Характерът и съдържанието на нормата, респ. прилагането на стеснително или разширително тълкуване, подлежат на изясняване с отговора на поставените материалноправни въпроси.
По тези съображения касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: Нищожен ли е договорът за цесия по чл.99, ал.1 ЗЗД, ако се прехвърля вземане, възникнало по договор за обществена поръчка, с оглед на разпоредбата на чл.43 ЗОП, според която страните по договор за обществена поръчка не могат да го изменят?
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2616.26лв. в едноседмичен срок от съобщението.
Постъпила е и частна жалба от “А. превози” АД срещу определение от 27.11.2009г. по т.д.№ 399/09г., с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за замяна на допуснатото с определение № 99/04.03.2009г. по т.д.№ 181/2008г. на Плевенския окръжен съд обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижим имот.
За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че предложената замяна на недвижимия имот, върху който да се наложи възбраната, е съсобствен на молителя с трето лице и данъчната му оценка и на значително по-ниска стойност от размера на предявените искове.
Според частния жалбоподател в определението неправилно е посочено лицето, с което той е съсобственик на недвижимия имот, както и данъчната му оценка. Поддържа, че оценката на имота от 231412 лв. надвишава цената на исковете, както и че съсобственикът му е дал съгласие по чл.500, ал.2 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че определението е правилно. Предложеният недвижим имот – само дворното място е с данъчна оценка от 104756 лв. Тази сума е в по-нисък размер от цената на предявените искове и независимо от евентуалното съгласие на другия съсобственик, което е дадено за замяна на обезпечителната мярка, удовлетворението на кредитора би за затруднило, предвид и на съществуващото застрояване върху имота.
По тези съображения не са налице предпоставките на чл.398 ГПК за замяна на наложената обезпечителна мярка, поради което обжалваното определение следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 104/27.11.2009г., постановено по т.д.№ 399/2009г. от В. апелативен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.11.2009г. по т.д.№ 399/09г., с което е В. апелативен съд е отхвърлил молбата на “А. превози”АД, гр.Плевен за замяна на допуснатото с определение № 99/04.03.2009г. по т.д.№ 181/2008г. на Плевенския окръжен съд обезпечение на исковете чрез налагане на възбрана върху недвижим имот.
УКАЗВА на касатора “А. превози”АД, гр.Плевен в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото квитанция за внесена държавна такса в размер на 2616.26 лв. по сметка на ВКС, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.