2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№89
Гр.София, 08.02.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 834 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 264/31.05.2011г., постановено по гр.д.№ 321/11г., с което Пловдивският апелативен съд е потвърдил решение № 79/22.02.2011г. по т.д.№ 783/10г. на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне на молбата на касатора по чл.625 ТЗ.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по делото не са установени материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност – за финансовото състояние на дружеството, възможността му да покрива задълженията си със стойността на активите си и за характера на финансовите затруднения – трайни или временни.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът не е поставил конкретен материалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Твърди, че според съдебната практика, когато наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на разноските, съдът “спира производството, а не го прекратява”. В жалбата оплакванията са, че тъй като дружеството не разполага с възможност да заплати депозит за вещо лице и има задължения, “само към [фирма] от 432000 лв. и 185174 евро, а също така дължи и други суми, които следва да се уточнят от съдебно – счетоводна експертиза”, то може да се направи извод, че е налице хипотезата на чл.625 ТЗ.
Въпросът за “спиране на производството, а не за негово прекратяване” е без значение за произнасянето по молбата по чл.625 ТЗ. Молителят е направил искане по чл.629а ТЗ, по което първоинстанционният съд е спрял изпълнителното дело, образувано от [фирма]. Прекратяване на производство по делото не е постановено. Молбата по чл.625 ТЗ е отхвърлена, тъй като от писмените доказателства, съдът не е установил наличието на предпоставките по чл.625 ТЗ. Поддържаната теза, че с оглед на твърдението на молителя, че не може да заплати разноските за назначаване на вещо лице, следва да обосноват извод за съществуващо състояние на неплатежоспособност, не е подкрепена с довод, относим към поставен правен въпрос или към тълкуването на конкретна правна норма.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 264/31.05.2011г., постановено по гр.д.№ 321/11г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.