2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№80
Гр.София, 30.01.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 25 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Г. Н., лично и като представител на [фирма], [населено място] срещу определение № 972/07.12.2011г. по ч.гр.д.№ 887/11г. на ВКС, ТК, ІІ отд., с което е оставена без разглеждане частната жалба против определение № 457/18.07.2011г. по ч.т.д.№ 533/11г. на Варненския апелативен съд за потвърждаване на определение № 383/17.06.11г. по т.д.№ 117/11г. на Силистренския окръжен съд за оставяне без разглеждане на молба за спиране на изпълнението на заповед за изпълнение.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение намира, че подадената частна жалба е допустима, но неоснователна.
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че определението за спиране на изпълнението на издадена заповед за изпълнение не подлежи на обжалване пред ВКС.
Определението е правилно.
Съгласно чл.274, ал.3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определението по чл.420, ал.1 във вр. с чл.417, т.9 ГПК, постановено по искане за спиране на изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Атакуемостта на определението, предвидена в чл.420, ал.3 ГПК, сочи на приложението на нормата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, а именно – контролът на съдебния акт е изрично предвиден в закона. Разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК определя компетентност на ВКС само по отношение на определения, постановени за първи път от въззивна инстанция, респ. от друг състав на ВКС. Следователно за определенията на първоинстанционния съд, чието обжалване с частна жалба е изрично предвидено в закона, в общия случай, контролът е двуинстанционен.
Изключение от това правило е уредено в нормата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК за определенията, решаващи по същество други производства. Определенията по същество предполагат разрешаването на материалноправен въпрос, свързан с предмета на съдебното производство, какъвто характер няма определението за спиране на изпълнението.
По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди.
На основание чл.81 и чл.80 ГПК частните жалбоподатели следва заплатят разноските на ответника в размер на 120 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 972/07.12.2011г. по ч.гр.д.№ 887/11г. на ВКС, ТК, ІІ отд.
ОСЪЖДА И. Г. Н. и [фирма], [населено място], обл. С., [улица] да заплатят на [фирма], [населено място], [улица] сумата от 120 лв. /Сто и двадесет лв./ – разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.