3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 529
Гр.София, 20.06.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря…………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 4170 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу решение № 1431/02.08.12г., постановено по гр.д.№ 4147/11г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 135/29.09.11г. по т.д.№ 125/10г. на Софийския окръжен съд за отхвърляне на частичния иск на касатора против [община] за заплащане на сумата от 50000 лв., представляваща възнаграждение по договор за обществен превоз на пътници от 15.09.08г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 15.09.08г. между страните е сключен договор за обществен превоз на пътници по общинска транспортна схема, като касаторът е следвало да представи в общината сметки за издадените от него абонаментни карти за пътуване на учащи, пенсионери, ветерани и военноинвалиди, а възложителят да компенсира сумите в рамките на разполагаемите средства, предоставени от бюджета. По делото не е било доказано представянето в общината на опис – сметките, вида и броя на осъществените превози, поради което претенцията за заплащане на възнаграждение е отхвърлена като неоснователна.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед на „преценката на доказателствата, приобщени по делото” и „неправилното възприемане на събраните доказателства и погрешното им тълкуване”.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Заявлението на касатора в изложението не може да се квалифицира като конкретен правен въпрос от по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът не изисква тълкуване на правна норма, а възприемане на твърденията на касатора по исковата молба. Поставените въпроси представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение, която не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК с оглед на законодателно уредените функции на ВКС като инстанция за правилното приложение на закона, а не фактите по делото.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1431/02.08.12г., постановено по гр.д.№ 4147/11г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.