4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 687
Гр.София, 19.10.г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 230 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Б. солна компания” ЕООД, с.Жеравна, обл.Сливен срещу решение № 298/20.11.2009г., постановено по гр.д.№ 190/06г. от С. окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 59/10.06.05г. по гр.д.№ 95/01г. на Районен съд – гр.Котел и е обявен за окончателен сключения на 22.02.2001г. между К. Х. С. и “Б. солна компания” ООД договор за покупко – продажба на дворно място с площ от 480 кв.м., находящо се в с.Жеравна, ведно с построените в него жилищна сграда и лятна кухня и “Б. солна компания”ООД е осъдено да заплати на К. С. сумата от 1000 лв., представляваща част от уговорена неустойка по предварителния договор.
Касаторът “Б. солна компания” ЕООД, с.Жеравна /предишно наименование “Б. солна компания”ООД, гр.Бургас/ поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответникът К. Х. С., гр.Бургас не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд., след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
По предявения иск за обявяване на предварителния договор от 22.02.2001г. за окончателен първоинстанционният съд е приел, че договорът съдържа съществените уговорки на бъдещ окончателен договор и продавачът е поел задължение за прехвърляне на собствеността, но сделката е нищожна на основание чл.26, ал.2 ЗЗД. Изложените са съображения, че договорът, представен от ищеца по иска, е привиден и прикрива друг договор, също от 22.02.2001г., с който е постигнато съглашение за удовлетворяване на кредитора по договор за заем по начин, различен от предвидения в закона. Продавачът по предварителния договор – ответник по иска е получил парична сума в заем, като уговорката била, ако сумата не бъде върната до 01.03.2001г., заемателят да прехвърли имота на заемодателя. Основание за този извод е вписването в договора, представен от ответника, на следния текст: “в случай, че в срок до 01.03.2001г. не възстанови платената сума от купувача сума, ведно с лихва от 0.5% на ден”. Този документ е квалифициран като “обратно писмо” за действителната воля на страните, но обективираната в него прикрита сделка е прогласена за нищожна съгласно чл.152 ЗЗД, т.е. прието е че симулацията е абсолютна.
Въззивният съд е отменил първоинстанционния акт, предвид на новонастъпил факт – влязло в сила решение № 1749/01.11.2007г. по гр.д.№ 643/06г. на Бургаския районен съд, с което е прието за установено между същите страни, че предварителният договор от 22.02.2001г. е неистински документ, тъй като е налице дописване на текста “в случай, че в срок до 01.03.2001г. не възстанови платената сума от купувача сума, ведно с лихва от 0.5% на ден”. Позовавайки се на силата на пресъдено нещо окръжният съд е приел, че предварителният договор /представеният от ищеца/ е действителен, не е представен друг документ, съдържащ изявление, което да представлява “начало на писмено доказателство” и поради това е недопустимо и събирането на гласни доказателства по чл.134, ал.2 ГПК /отм./. Сключеният договор не е симулативен, налице са предпоставките по чл.298 ГПК /отм./ и предварителният договор е обявен за окончателен.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя по реда на чл.280, ал.1 ГПК процесуални въпроси, които представляват оплаквания за неправилност на въззивния акт съгласно чл.281, т.3, пр.2 ГПК и не обосновават основанията за допускане на касационното обжалване. Тези въпроси са: “Следва ли въззивният съд да формира собствени фактически и правни изводи относно основателността на иска?”, “Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи и възражения за страните?”, “Задължително ли е включването в решението по иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД и разпореждане на съда по чл.298, ал.2 и ал.3 ГПК /отм./?”, “Следва ли да са налице две отделни и самостоятелни препятствия на страната и на пълномощника, за да се уважи молбата за отлагане на делото?”. Отговорите на въведените въпроси се съдържат в законовите норми и в задължителната за съдилищата практика на ВКС. Формулираните въпроси са обвързани с твърдения за необоснованост на въззивния акт относно приетите за установени факти и обстоятелства по спора, коментар на доказателствата и преповтаряне на възраженията и доводите на страната, които не са възприети от въззивния съд.
Материалноправният въпрос: “Може ли дружество с ограничена отговорност да прехвърли собствеността на недвижим имот без съответно решение на Общото събрание на съдружниците по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ?”, би имал характер на обуславящ правен въпрос, но в конкретния случай въззивният съд е приел, че такова решение е налице и документът, в който то е материализирано е прието като доказателство по делото. Този въпрос е свързано с поддържаната от касатора теза по същество, че представеният от него протокол от 22.02.2001г., изключва даденото съгласие на Общото събрание на съдружниците по протокола от същата дата, представен от ищеца, поради съществуващи разлики в съдържанието на двата документа. Обсъждането и кредитирането на ангажираните от страните доказателства по делото се включва в решаващата дейност на инстанцията по същество и грешките при формирането на вътрешното убеждение на съда, биха представлявали основание за неправилност на въззивния акт. В случай, че не е поставен въпрос, който да е от значение за изхода от конкретния спор, касационното обжалване не следва да се допуска за разрешаване на правни въпроси от принципен характер.
Вторият материалноправен въпрос за недействителност на клаузата за неустойка по иска с правно основание чл.92 ЗЗД, за начисляването на която няма определен краен срок, не е коментиран от въззивния съд. Настоящият състав не установи възражение в посочения смисъл да е заявено в инстанциите по същество, а и въпросът е разрешен с ТР № 1/15.06.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСТК на ВКС.
С молба от 25.08.2010г. касаторът е представил решение № 540/09.08.10г. по гр.д.№ 313/10г. на ВКС ІІІ г.о., с което на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК е отменено влязлото в сила решение по гр.д.№ 83/08г. на Бургаския окръжен съд. С това решение е оставено в сила решението от 01.11.07г. по гр.д.№ 643/06г. на Бургаския районен съд по чл.97, ал.3 ГПК /отм./, на формираната сила на пресъдено нещо, на която се е позовал въззивния съд в обжалвания в настоящото производство съдебен акт. В молбата не е заявено конкретно искане към ВКС при произнасяне в производството по чл.288 ГПК, а приемането на доказателства в касационното производство е недопустимо. Не са налице и основания за спиране на производството по чл.229 ГПК, тъй като преценката за допускането на касационното обжалване не обхваща правилността на въззивния акт и последиците от евентуална отмяна по чл.307 ГПК. Касаторът не е поставил и материалноправен или процесуален въпрос съгласно чл.280, ал.1 ГПК, решението по който да е обвързано с резултата от делото по иска с правно основание чл.97, ал.3 ГПК /отм./. Влязлото в сила решение на Бургаския окръжен съд при новото разглеждане на делото, след отмяната по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, в зависимост от изхода от спора, би представлявало основание за отмяна на въззивното решение по гр.д.№ 190/06г. на С. окръжен съд. Преценката за наличието или липсата на това основание ще следва да се направи по чл.307 ГПК, само ако бъде подадена молба за отмяна, но не и към настоящия момент по реда на чл.288 ГПК.
По тези съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 298/20.11.2009г., постановено по гр.д.№ 190/06г. от С. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.