Определение №773 от 40889 по търг. дело №191/191 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 773

София, 12,12,2011 година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ

изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 191/2011 година.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. И. С. и А. А. К. и двамата от [населено място] против решение №402 от 26.07.2010 г. по т.д. №735/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Ответниците по касация не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите са интерпретирали обжалвания от тях правен резултат, от което са направили извод, че решаването на „ повдигнатия спор по гореописания начин, скрепено с изложените мотиви в касирания съдебен акт покрива напълно и комулативно основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК”, след което нормата е възпроизведена и текстово. Страната подробно е развила своите доводи по съществото на спора, като е изложила осъществените според нея факти и е описала част от събраните доказателства. Направен е извод, че въззивния съд не е извършил „ подробен” анализ на тези доказателства, което е довело и до неправилност на акта, с оглед неправилно възприетата фактическа обстановка.Касаторите са развили и оплакване за допуснати от съда съществени процесуални нарушения / така квалифицирани и от тях/. В заключение лаконично е отбелязано, че в „ случая не са изложени съответни на материалния закон и съдебната практика основателни доводи в негова подкрепа, което наред с гореизложеното също представлява съществен порок по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, във вр. с чл.281, ал.1 т.3 ГПК и налага неговата касационна отмяна”. Също така лаконично е отбелязано и това, че съдът следвало да вземе под внимание при решаване на делото и решение № 1418/02г. на ВКС, V г.о. Други доводи не са развити.
Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Те не са формулирали материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Не съставлява довод, установяващ основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ посочено от касаторите/,подробно развитите оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради неправилно възприета фактическа обстановка от въззивния съд и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила/ така квалифицирани и от тях/, тъй като те се разглеждат след допускане на решението до касационно обжалване и съответно нямат никаква относимост към лимитивно изброените основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, които са предмет на настоящето производство.Доколкото страната изобщо не е поставила нито правен въпрос, нито е разглеждала връзката, в която счита, че единственото цитирано решение на ВКС е относимо към основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, и този довод не обосновава валидно наличието му.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочен от касаторите, предполага обосноваване от тяхна страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. В случая страната не е поставила правен въпрос, спрямо който да се обсъжда разглежданото основание, нито е сочила доводи относими към фактически състав на основанието- конкретни правни норми, които според нея да се нуждаят от тълкуване, респективно неправилно създадена и обоснована като такава съдебна практика.
Следователно, съобразно изложеното по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №402 от 26.07.2010 г. по т.д. №735/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top