2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 751
С., 28,11,2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………….……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 725 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК – във вр. чл. 613а, ал. 1 и чл. 632, ал. 4 ТЗ.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 690 от 11.ІІ.2011 г. на Н. /по-нататък НАП или А./, подадена против решение № 264 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 20.ХІІ.2010 г., постановено на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ по т. д. № 122/2010 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 123 на Русенския ОС от 11.VІ.2010 г. по т. д. № 111/2008 г. – за прекратяване на спряното по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ производство по несъстоятелност, образувано срещу обявения в неплатежоспособност, считано от 31.ХІІ.2003 г., едноличен търговец В. Т. Й. от Р., действащ с фирмата „Д.-Р.-В. Й.”, както и за заличаването на същия от търговския регистър.
Единственото оплакване на А. касатор е за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон /чл. 632, ал. 2, изр. 2-ро, предл. 2-ро ТЗ/, поради което се претендира касирането му, като неправилно. Инвокирани са доводи, че след като молбата на НАП за възобновяване на пр-вото по несъстоятелност срещу ЕТ-неин длъжник била подадена в едногодишния срок от вписване на решението на съда по чл. 613 ТЗ за спирането му, то, независимо от обстоятелството, че реално в същия срок не е била депозирана необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ, пр-вото не следвало да се прекратява /с произтичащото от него заличаване на търговеца от ТР/, понеже на А. следвало да бъде предоставена допълнителна възможност за това.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК А. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното прекратително решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ Великотърновският апелативен съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, изразяващ се в
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация ЕТ В. Т. Й. от Р., действащ с фирмата „Д.-Р.-В. Й.”, писмено е възразил чрез процесуалния си представител по пълномощие от АК-Р. единствено по основателността на наведеното в жалбата на НАП оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за неговото потвърждаване.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в пределите на срока по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд, касационната жалба на НАП ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, т.е. този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на решаващия съд по това дело. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда релевантния правен въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там посочените от него факти и обстоятелства. Въобще непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в случая по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. Пропускът на НАП да идентифицира какъвто и да релевантен за изхода на делото материалноправен въпрос, по който Великотърновския апелативен съд да се е произнесъл с атакуваното прекратително решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ има за резултат това, че А. касатор не е обоснована надлежно приложно поле на касационното обжалване, понеже отменителното основание, визирано в текста на чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК не съставлява едновременно с това и „материалноправен въпрос”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 264 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 20.ХІІ.2010 г., постановено по т. д. № 122/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1