4
Решение по т. д. № 788/ 2011 г., ВКС, Търговска колегия, І-во отд.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 171
гр. София, 08,12, 2011 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при участието на секретаря Н. Такева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя Т. Райковска т. дело № 788/2011 година.
Производството е по реда на чл. 47, ал. 1, т. 3 ЗМТА.
Образувано е по молба на Д. Р. Д. от [населено място] за отмяна на основание чл. 47, т. 3 ЗМТА на решение от 20.06.2011 г. по в. а. д. № 694/2010 г. на АС при БТПП, с което молителят е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумите 62288,27 лв. – неизплатени задължения по договор за заем, съгласно споразумение от 15.05.2009 г., както и 37 711,73 лв. – по частичен иск за договорна неустойка, съгласно споразумението и разноски за арбитражното производство.
Искането за отмяна се основава на тезата, че решението на арбитражния съд следва да бъде отменено, тъй като предметът на спора не подлежи на арбитраж и арбитражното решение противоречи на обществения ред.
В съдебно заседание молителят поддържа искането и представя писмени бележки.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва иска и чрез адв. Р. К. в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на въведените от ищеца твърдения относно наличието на предпоставки по чл. 47, т. 3 ЗМТА.
Върховният касационен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с въведените от ищеца основания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в настоящото производство, приема за установено следното:
По допустимостта на иска:
Искът е предявен пред ВКС в рамките на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА от легитимирана страна срещу влязъл в сила правораздавателен акт на недържавна институция – АС при БТПП, поради което е процесуално допустим.
По основателността на исковата претенция:
Според ищеца, липсата на компетентност на арбитражния съд е обусловена от нищожност на споразумението от 15.05.2009 г., с нотариална заверка на подписите за новация, с оглед преуреждане на съществуването на трудово правоотношение.
Тези доводи са неоснователни, тъй като визираното споразумение съдържа характеристика на договор за новация. С него, Д. Д. признава задълженията към търговското дружество, формирани от неотчетени плащания от клиенти на продадени стоки, собственост на дружеството, и в същото време е уговорено, че тази останала неотчетена сума остава у длъжника като предоставен безлихвен заем, който е следвало да се върне при условията, изрично регламентирани в споразумението.
Новацията съставлява договор, по силата на който, едно облигационно правоотношение се прекратява, а на негово място възниква ново облигационно правоотношение, отличаващо се от старото, или с оглед на страните, или с оглед на други елементи. В случая, е налице обективна новация, тъй като страните са преуредили отношенията си, като старото задължение на ищеца да върне неотчетените суми от продажбите се заменя с ново задължение – с ново основание, съдържащо елементите на договор за заем, по силата на който, ищецът се е задължил да върне предоставените суми, съгласно уговореното в договора без лихва, но включвайки клауза за неустойка. Или в случая, е налице съществена разлика между старото и новото задължение, което го заменя, както и animus novandi, с оглед настъпване на последиците, които са функция от намеренията на страните, водещи и до извод за действителност на договора.
Пред арбитражния съд са предявени искови претенции във връзка с изпълнение на задълженията по договор за заем и за неустойка, материализирани във визираното споразумение, съдържащо в чл. 6 арбитражна клауза, а не, както счита молителят, по трудово правоотношение.
Не е налице нищожност на облигационния договор, която да води и до нищожност на арбитражната клауза, нито нарушение на чл. 19, ал. 1 ГПК.
Неоснователно е и посоченото от ищеца основание, че арбитражното решение противоречи на обществения ред в частта, с която е присъдена неустойка – чл. 47, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗМТА. Ищецът се позовава на ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, като твърди, че уговорката за неустойка е нищожна, защото поради своята прекомерност противоречи на добрите нрави.
Несъмнено е, че макар и конвенционален, арбитражният процес е подчинен на конституционно прогласените и международно приетите принципи на равенството на страните и правото им на участие и защита в производството по делото, които, като израз на състезателното начало, са основополагащи за действащия в страната правов правопорядък. Следователно, поради своя повелителен характер, тези принципи се явяват и пределните граници на договорната свобода, с която страните разполагат при уреждане на арбитражното производство.
С понятието ”обществен ред” се обхващат тези повелителни норми, които образуват основата на правопорядъка. В практиката на ВКС по прилагане на чл. 47, т. 3, пр. 2-ро ЗМТА се приема, че противоречие с обществения ред ще има тогава, когато са нарушени онези императивни правни норми от публичен характер, които са установени от Конституцията и формират основите на правовия ред в държавата.
В конкретния случай, с арбитражното решение, чиято отмяна се иска, не са нарушени такива ”свръхповелителни“ правни норми, обосноващи и налагащи да се приеме, че то противоречи на обществения ред на РБългария. В разглежданата хипотеза, нормите, свързани с прекомерността на неустойката не са от такъв характер, при това в т. 3 на визираното тълкувателно решение точно в този смисъл е посочено, че прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна, поради накърняване на добрите нрави, че не е нищожна неустойка, която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. Според ТР № 1/2010 г. неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и в този смисъл, арбитражният съд е изложил правни изводи за характера на неустоечната клауза и за разсрочването на дълга, съгласно споразумението без да е уговорена лихва за забава.
В настоящото производство, ВКС на РБ не е нито въззивна, нито касационна инстанция, поради което не дължи произнасяне по основателността на предявените пред АС при БТПП осъдителни искове, правните доводи по тези искове, както и по отношение на събраните в арбитражното производство доказателства и правилността на арбитражното решение.
Въз основа на изложените съображения, настоящият състав счита, че предявеният иск е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. Ищецът ще следва да бъде осъден за заплати държавната такса в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева по сметка на ВКС, тъй като същият е бил освободен от внасянето й, към момента на депозиране на исковата молба, а на ответника по иска [фирма] присъдена сумата 1800 лв., съставляваща адвокатско възнаграждение на адв. Р. К., съгласно представено адв. пълномощно с дата 20.07.2011 г. и фактура № 58/11.11.2011 г.
Предвид изложеното, като счете, че не са налице основания за отмяна на арбитражното решение на визираното по-горе основание по чл. 47, т. 3 ЗМТА, ВКС, състав на Търговска колегия
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Р. Д. от [населено място] против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 47, т. 3 ЗМТА за отмяна на решение от 20.06.2011 г. по в. а. д. № 694/2010 г. на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата.
ОСЪЖДА Д. Р. Д., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], [улица] да заплати на ВКС държавна такса в размер на 4000 /четири хиляди/ лева, както и на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] сумата 1800 /хиляда и осемстотин/ лева съдебни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: