3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
Гр.София, 06.01.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Тотка Калчева
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1033 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Емил Г. Ч., [населено място] срещу решение № 1965/28.10.13г., постановено по т.д.№ 1493/13г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 79/09.01.13г. по т.д.№ 1882/12г. на Софийския градски съд за признаване за установено по исковете, предявени на основание чл.422 ГПК, че Емил Г. Ч. дължи на [фирма], [населено място] сумата от 222106.60 евро, включваща 189383.67 евро – главница по извлечение от сметка към 13.12.11г. по договор за кредит от 27.09.07г., 29752.04 евро – договорна лихва за периода от 25.10.10г. до 12.12.11г., 1550.52 евро – лихва за забава за периода от 25.10.12г. до 12.12.11г., 1420.37 евро и 117 евро – такси, законни лихви и държавни такси.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между [фирма] и [фирма] е сключен договор за кредит от 27.09.07г., изменен с три анекса, по силата на който банката е предоставила на дружеството кредит в размер на 200000 евро, по който солидарно се е задължил поръчителят Емил Ч. по договор от 06.08.09г. На 01.11.11г. на основание т.20, б.4в” и т.22, б.”б” от договора банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, тъй като последната платена вноска е направена на 20.10.10г. Кредиторът е изпратил нотариални покани на кредитополучателя и на поръчителя, с които обявява кредита за предсрочно изискуем, получени на 23.11.11г., а заповедта за изпълнение е издадена на 16.12.11г. Решаващият състав е счел възражението на поръчителя за преклудиране на правото на банката по чл.147, ал.1 ЗЗД за неоснователно. Изложени са съображения, че уговорената в договора за кредит предсрочна изискуемост не настъпва автоматично с факта на неплащане на една или повече анюитетни вноски с настъпил падеж, а с упражняване правомощието на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем с волеизявление в този смисъл до длъжника, при положение че са налице материалноправните предпоставки за това, като предсрочната изискуемост настъпва след като волеизявлението е достигнало до задълженото лице. В този смисъл е прието, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е изтекъл срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касаторът поставя въпроса за началния момент на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД – дали това е датата, на която кредиторът е направил волеизявление за трансформиране на кредита в изцяло предсрочно изискуем, или датата, след която кредиторът е би задължен по силата на изрична и императивна договорна клауза да предприеме незабавно конкретни действия срещу длъжника при изпадане на последния в забава. Позовава се на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
На така поставения от касатора въпрос е даден отговор в т.18 на ТР № 4/13г. от 18.06.14г. на ОСГТК на ВКС. Според разрешението на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по
реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Въззивното решение съответства задължителната за съдилищата практика на ВКС, поради което касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1965/28.10.13г., постановено по т.д.№ 1493/13г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.