5
решение по т.5/13 ВКС-ТК-VІ-2
Решение
№ 22
гр. София, 24.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 18 февруари , две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
и при участието на секретаря Лидия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №05/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от Н. Ц. В. като [фирма] –гр.Нови Искър срещу [фирма] с правно основание чл. 47 ал.1,т.2 , т. 3, т.5 ЗМТА за отмяна на решение на АС при Б. по В. №488/2010 г..
Искането за отмяна на посоченото арбитражно решение е обосновано с твърденията на ищеца, че арбитражното споразумение е сключено от лице без представителна власт за ищеца , противоречи на обществения ред-нарушен е чл.121 ал.1 от Конституцията, тъй като АС не е осигурил равенство на страните в процеса като не е обсъдил доводи и доказателства направени и представени от страна на ищеца по настоящия иск, не е изложил мотиви и е произнесено по въпроси извън предмета на спора.
Ответникът [фирма] не изпраща отговор на исковата молба в законния срок.
Съдът, съобразно със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намери за установено следното:
Искът е предявен в срока по чл.48 ал.1 от ЗМТА.
С арбитражното решение, чиято отмяна се претендира ищецът по настоящия иск Н. Ц. В. като [фирма] –гр.Нови Искър е осъден да заплати на [фирма] сумата от 84 913,12 лева – цена на доставен втечнен въглеводороден газ по договор сключен между страните на 30.03.2007 г. и 18 512,07 лева- неустойка за забава.
По оплакванията в исковата молба за наличие на нарушение по чл.47 т.2 ЗМТА : арбитражното споразумение е сключено от лице без представителна власт за ищеца-ответник в арбитражното производство.
За да приеме, че е налице основание за подведомственост нему на спора по договор сключен между страните на 30.03.2007 г., арбитражният орган се е позовал на уговорката в т.11.2 от същия, в която страните са постигнали съгласие за това, при всички случаи на спорове във връзка със самия договор „въпросът да се отнесе за разрешение до АС при Б.”. В настоящото производство се изслуша и прие заключение на съдебно- графологична експертиза, от което се установява, че подписът под името на Н. Ц. В. като [фирма] –гр.Нови Искър в договора от 30.07.2007 г., съдържащ арбитражна клауза не носи подписа на това лице. От друга страна в отговорите на самата искова молба заведена пред арбитражния орган / първоначален и допълнителен/, както и в проведените по делото заседания, от страна на ответника Н. Ц. В. като [фирма]–гр.Нови Искър не е оспорена компетентността на АС , въпреки, че страната е била надлежно представлявана от редовно упълномощен адвокат, взел участие при извършването на всички процесуални действия в арбитражната процедура / твърденията в исковата молба пред ВКС, че пълномощното на процесуалния представител не носило подписа на ищеца В. остана недоказано, тъй като такъв въпрос не е поставян от страна на ищеца на вещото лице по СГрЕ и проверка на автентичността на подписа на процесуалното пълномощно на Н. Ц. В. в производството пред арбитражния орган не е поставяно като предмет на задачата по тази експертиза, а отговорът му безспорно изисква специални знания от компетентността на експерт-графолог/. Твърдението в исковата молба, че Н. Ц. В. узнал за самото арбитражно производство, едва след постановяване на решението по него се опровергава категорично и от молбата изходяща лично от него до АС при Б. от 24.11.2011 –лист № 764 от арбитражното дело В.№ 488/2010 на АС при Б., която явно е подписана от него самия, след като е предоставена за сравнителен материал на самото вещо лице по СГрЕ , видно от описанието й като ползван такъв материал в самото заключение /стр.2/ и представянето с тази цел на заверено копие от същата по настоящото дело на ВКС/ лист 48/ .
Съгласно чл.19 ал.2 ЗМТА арбитражното споразумение , включено в един договор е независимо от другите негови уговорки и нищожността на договора не означава сама по себе си недействителност и на съдържащата се в него арбитражна клауза, т.е възможно е да е налице валидно арбитражно споразумение и недействителен материалноправен договор. В настоящата хипотеза и двата договора: материалноправен и процесуален/арбитражна клауза/ са засегнати от един и същи порок: липса на валидно изразено съгласие на страната, доколкото купувачът на горивото е бил представляван при сключването им от лице без представителна власт. По отношение на липсата на валидно сключена арбитражната клауза, обаче следва да се вземе в предвид разпоредбата на чл.7 ал.3 ЗМТА, в която се въвежда фикцията за наличие на такава, в случаите, когато заинтересованата страна участва в арбитражното производство, без да оспорва компетентността по него на арбитражния орган, което е налице в настоящия случай, съгласно гореизложеното в предходния абзац. Ето защо, така наведеното оплакване за нарушение на чл.47 т.2 ЗМТА е неоснователно. Преценката, досежно валидността на самия материалноправен договор е предмет на спора по същество пред арбитражния орган и е в зависимост от това, дали такова възражение е повдигнато от страната в производството пред него и в конкретния случай от приложението на чл.301 ТЗ, доколкото се касае за спор по търговско правоотношение между търговци. С оглед правна коректност следва само да се отбележе, че подобно възражение не е наведено от ответника в процеса по иска пред АС при Б..
От своя страна оплакванията, че обжалваното решение на АС е произнесено по въпроси извън предмета на спора, тъй като решаващият орган не е отчел доставките на други горива през процесния период, не е обсъдил голяма част от доводите и доказателствата по делото, като не се е съобразил с наличието на друг висящ иск за част от спорните суми, с оспорването на част от фактурите и със заключенията на вещите лица и с възражението за прихващане, то всички тези оплаквания се отнасят до обосноваността и процесуалната законосъобразност на арбитражното споразумение. Подобни оплаквания не обосновават основателността на исковата претенция по чл.47 ЗМТА, доколкото последната е в зависимост от стриктно и изчерпателно изброените в т.т.1-6 на тази разпоредба случаи , сред които посочените оплаквания не попадат. В производството по иск по чл.47 ЗМТА ВКС не действа като инстанция по същество, за да навлиза в самия правен спор, нито като касационна такава по отношение на правилността на решението на АС, а е обвързан изцяло само от наведените в исковата молба по този иск и предвидени чл.47 ЗМТА изчерпателно изброени основания за отмяна на арбитражното решение, които не се установява да са налице в случая. Конкретните оплаквания, изброени по-горе не могат да се сведат до основанието по чл.47 т.3 ЗМТА, тъй като не всяко евентуално засегнато от процесуални пропуски или необоснованост арбитражно решение противоречи на обществения ред, тъй като общественият ред обхваща само основни принципи на правопорядъка в РБ , чието зачитане следва да се обезпечи на всяка цена. Така наведените оплаквания не обосновават и произнасяне по въпроси извън предмета на спора, така както е въведен със самата ИМ и уточненията по нея , за да е налице отменителното основание по чл.47 т.5 ЗМТА.
С оглед изложеното, съдът намира, че искът за отмяна на арбитражното решение се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Водим от горното, ВКС, ІІ т.о.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Н. Ц. В. като [фирма] –гр.Нови Искър срещу [фирма] с правно основание чл. 47 ал.1,т.2 , т. 3, т.5 ЗМТА за отмяна на решение на АС при Б. по В. №488/2010 г..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: