2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№299
Гр.София, 09.04.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на трети април през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря…………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 811 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Х. К. Н., [населено място] срещу определение от 02.10.2013г., постановено по ч.гр.д.№ 10883/13г. от Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение от 13.05.13г. по гр.д.№ 50148/11г. на Софийския районен съд за връщане на подадена въззивна жалба.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че с разпореждане от 20.03.13г. първоинстанционният съд е оставил без движение въззивната жалба и е дал указания за представяне по делото в едноседмичен срок от съобщението на доказателства за внесена държавна такса по сметка на СГС в размер на 129.66 лв. Съобщението е получено от въззивника на 08.04.13г., като в дадения срок сумата, дължима за държавна такса, е преведена, но по делото не са представени доказателства за внасянето й, поради което е потвърдил определението за връщането на въззивната жалба.
Частният жалбоподател сочи, че в практиката на ВКС е прието, че указанията на съда за отстраняване на нередовности на жалбите следва да ясни, като съдилищата не подхождали еднакво при даване на указанията за внасяне или за представяне на доказателства за внасянето на държавна такса, поради което следвало да се уеднакви съдебната практика.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивния акт и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
В. от частния жалбоподател въпрос е общ, като не налага тълкуване на конкретна правна норма, доколкото процесуалните правила относно указанията на съда за отстраняване на нередовности на жалбите и последиците от неизпълнението им са ясно разписани в закона. По същество частният жалбоподател твърди, че не е разбрал указанията на съда, което представлява позоваване на извинителна причина, но не и основание за допускане на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение от 02.10.2013г., постановено по ч.гр.д.№ 10883/13г. от Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.