4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№278
гр. София, 10.04.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3589 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба на [фирма] /н./, срещу решение № 124 от 06.03.2013г. по в. т..д. № 1083/2012г. на Пловдивски апелативен съд, 2 търговски състав, с което съдът е отменил решение №393/28.06.2012г. по т.д. №558/2010г. на Пловдивски окръжен съд и вместо това е признал за установена нищожността на договора за цесия от 04.05.2010г., сключен между [фирма], [населено място] и [фирма] /н./. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторът поддържа, че съдът неправилно е възприел и ценил фактите и обстоятелствата, установени в производството. Счита за неправилно схващането на въззивната инстанция, че е налице ограничение да бъде прехвърлено чрез цесия вземането за възнаграждение за извършена работа по договор за обществена поръчка.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК поддържа основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за достъп на решението до касация по въпросите: 1.Длъжникът по едно парично задължение – в това число и с произход по ЗОП, в правото си ли е да откаже изпълнение на задължението си за плащане, като се противопостави да плати на лице – цесионер, придобил това вземане въз основа на договор за цесия; 2.Договорът за цесия, по който е придобито вземане, но отношенията между цедента и длъжника са с произход ЗОП – нищожен ли е и при условие, че е нищожен, следва ли да бъде обявен за такъв по исков ред; 3. Може ли да бъде цедирано на трето лице правото да се получи възнаграждение по договор за изработка, сключен по реда на ЗОП, при наличие на забранителна клауза в договора „да бъдат прехвърлени правата и задълженията на страните по договора”. Твърди, че осъществяването на касационен контрол по тези въпроси ще допринесе за точното приложение на закона и развитието на правото.
Постъпила е и касационна жалба от третото лице помагач НАП, което поддържа,че решението е незаконосъобразно. Поддържа, че с процесния договор за цесия е прехвърлено само част от вземането за възнаграждение за вече изпълнена и приета работа по договора за обществена поръчка, а не други права и задължения по договора. Твърди,че цедентът [фирма] остава изпълнител по договора, като не е заменен като страна от цесионера. Изтъква,че вземането по договора е едно имуществено благо, което не е изключено от гражданския оборот и не може да се отрече правото на изпълнителя като негов титуляр да се разпорежда с него. Също сочи,че забраната на чл.43 от ЗОП цели договорът да бъде изпълнен при условията, при които е сключен, като се предполага, че те са най – добри и изгодни за възложителя. Поради това забраната се отнася до изменение на предмета, цената и страните по договора след неговото сключване, за да не се обезмисли проведената процедура по обществената поръчка.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Касаторът в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК поставя следните въпроси, обусловили изхода на спора: 1.Законосъобразно ли е само и единствено прехвърляне с договор за цесия на парично вземане за дължима парична сума по договор, сключен по реда на ЗОП, а не прехвърляне на права и вземания по договора? 2.Дали при наличието на императивна забрана, уредена в чл.43 от ЗОП да се изменя договор за обществена поръчка може да се прехвърли вземане на трето лице, тоест дали с извършената цесия по чл.99 ал.1 от ЗЗД се изменя договорът за обществена поръчка? 3.Дали в този случай се нарушава императивната разпоредба на чл.43 от ЗОП и дали договорът за цесия е нищожен? 4. Доколко съдът може да тълкува разширително или стеснително една императивна разпоредба? Сочи, че Пловдивски апелативен съд се е произнесъл по тези въпроси в противоречие с практиката на съдилищата, като цитира следните решения, в които същите въпроси са намерили противоречиво разрешение – решение №104 от 27.11.2009г. по в.гр.д.№399/2009г. на Апелативен съд Велико Т., решение №30 от 10.04.2009г. по т.д. №181/2009г. на Плевенски окръжен съд, решение №174 от 19.12.2012г. по т.д. №58/2010г. на Пазарджишки окръжен съд и др. Твърди, че е налице и основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като поставените въпроси са от значение за правилното прилагане на закона и развитието на правото. Касаторът счита, че разрешаването на тези въпроси ще допринесе за точното прилагане на нормата на чл.99 ал.1 от ЗЗД, както и на нормата на чл.43 от ЗОП, по тълкуването на която липсва съдебна практика.
Ответникът [община] оспорва жалбата на [фирма] /н./, като неоснователна. Поддържа,че е налице непрехвърлимост на вземането, която произтича от ЗОП и от договора за финансиране.
Ответникът [фирма] оспорва жалбата на касатора НАП, като твърди липса на посочените основания за допускане на касационен контрол по чл.280 от ГПК. Твърди,че част представените от НАП решения не съставляват противоречива практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, доколкото не са влезли в сила. Също твърди,че по формулираните от касатора въпроси е формирана константна практика, която изключва възможността за допускане на касационен контрол.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което след отмяна на първоинстанционния акт, съдът е признал за установена нищожността на договора за цесия от 04.05.2010г., сключен между [фирма], [населено място] и [фирма] /н./, [населено място], с който е прехвърлено вземане за възнаграждение, произтичащо от договор за изработка след проведена процедура по ЗОП, въззивният съд е приел, че договорът е сключен в нарушение на установената в ЗОП и възпроизведена в договора за изработка забрана за прехвърляне на правата и задълженията по договора на трети лица. Поради това е приел, че е налице непрехвърлимост на вземането, произтичаща от закона и от договора.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В настоящата хипотеза формулираните от касатора [фирма] /н./, [населено място] въпроси, както и първите три въпроса на касатора НАП са аналогични и касаят възможността да се прехвърли чрез договор за цесия парично вземане, възникнало по договор, сключен по реда на ЗОП. Тези въпроси са относими към предмета на конкретното дело, но не са налице релевираните от касаторите допълнителни предпоставки по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. На поставените правни въпроси е даден отговор в решение №162/28.01.2013г. по т. д. №453/2012г., на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, което формира задължителна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК. В същото е възприето, че договорът за цесия по чл.99 ал.1 от ЗЗД, с който се прехвърля вземане, възникнало по договор за обществена поръчка, е нищожен с оглед на разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗОП. Следователно дори и по прилагането на нормата на чл.43 от ЗОП да е била налице противоречива съдебна практика / въпреки,че няма доказателства представените от касатора НАП съдебни решения да са влезли в сила/, тя вече е уеднаквена чрез постановяване на решение по реда на чл.290 от ГПК. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Наличието на задължителна практика по значимите за делото правни въпроси изключва и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото с постановеното по чл.290 от ГПК решение на ВКС е установен точният смисъл на приложимите към спора правни норми. Същевременно след постановяването на решението по чл.290 от ГПК не са настъпили никакви промени в обществените условия или изменения на законодателството, налагащи осъвременяване на практиката.
По четвъртия поставен от него процесуален въпрос, касаторът НАП също не е обосновал приложното поле на касационното обжалване. Тълкуването на правните норми от съдилищата, като част от правораздавателната дейност, е казуистично, поради което не биха могли да се изведат общи критерии, различени от законоустановените в ЗНА и от друга страна – същите да са от значение за конкретния правен спор. Характерът и съдържанието на нормата, респ. прилагането на стеснително или разширително тълкуване, подлежат на изясняване при отговора на поставените материалноправни въпроси от решаващия съд.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 124 от 06.03.2013г. по в. т..д. № 1083/2012г. на Пловдивски апелативен съд, 2 търговски състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. 5