Определение по т.д. №1082/12 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
гр. София,24.04.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на дванадесети април, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1082/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „Е. ИМ.”А.–гр.София срещу решение №823 от 22.05.2012 г.на Софийски апелативен съд постановено т.д. №3458/2011 г., с което е потвърдено решение №550 от 06.06.2011г. по т.д. № 1279/10 на СГС, VІ-6 състав, с което съдът е отхвърлил иска на касатора срещу [фирма]-гр. София за сумата от 176 024,70 лева , предявен на основание чл. 55 ал.1, предл. 1 ЗЗД. Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на така предявения искове.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че част от правните въпроси от значение за спора са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК, а друга част от тях са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище, че същата не следва да се допуска до касация, а по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в тежест на ищеца е да докаже, че клаузата в чл.8 на анекс №2 към договора от 16.07.2007 г., в която е уговорено процесното плащане е без основание. Доколкото тази уговорка е обективирана като част от анекса, който в останалите си клаузи касае изменението на елементи от съдържанието на основния договор с предмет извършване на дейности от страна на дружеството ответник по проучване на пазара на поземлени имоти, да изготвя предложния за покупка на тези земи от дружеството-възложител „Е. ИМ.”А., както да поддържа инфраструктурата в имотите и да извършва всякакви действия по управлението и събирането на арендните вноски от придобитите земеделски земи срещу дължимо възнаграждение детайлно уговорено по размер в самия договор. Съдът се е позовал на чл.20 от ЗЗД относно критериите за тълкуване на договорите, за да направи извод, че процесната уговорка е част от анекс №2 от основния договор и следователно не е без основание и в този смисъл не е нищожна по смисъла на чл.26 ал.2 ЗЗД, без обаче да изложи мотиви, от които да се проследи тази тълкувателна дейност.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като правни въпроси от значение за изхода на спора: за разпределението на доказателствената тежест по спорове във връзка с неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.55 ал.1 ЗЗД, за задължението на решаващия съд да изложи мотиви във връзка с приложението на разпоредбата на чл.20 ЗЗД и за съдържанието на понятието „ без основание” като елемент от фактическия състав на отговорността по чл.55 ал.1 ЗЗД .
Твърди, че обжалваното решение противоречи по първите два въпроса на задължителна практика на ВКС, а последният се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат под най-малко една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, въз основа на които решаващият състав на въззивния съд е формирал правните си изводи по конкретния правен спор. Следователно по отношение на така поставените въпроси е налице съотносимост към предмета на спора, тъй като съдът е изградил крайните си изводи от значение за изхода на спора въз основа техните отговори. По първите два въпроса е налице задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280 ал.1, т.1 от ГПК: ППВС 1/53-т.3 относно задължението на съдилищата да излагат мотиви по всички свои фактически констатации и правни изводи по спора. По въпроса за разпределението на доказателствената тежест по спорове във връзка с неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.55 ал.1 ЗЗД са налице Решение №138/07.10.2009 г. по т.д. № 375/2009 г. на ВКС, ТК, Второ т.о. и Р №556/13.07.2010 г. по гр.д. №46/2009 на ВКС, Четвърто отд. на ГК , и двете постановени по реда на чл.290 от ГПК и представляващи задължителна практика на ВКС по т.1 на чл.280 ал.1 от ГПК. Във връзка с приетите от съда отговори на двата релевантни правни въпроса следва да се допусне касационно обжалване за проверка на тяхното съответствие с отговорите на тези въпроси намерили израз в цитираните актове на ВКС. По изложените съображения е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Останалите наведени от касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК въпроси съдът ще разгледа при произнасянето си по същество на касационната жалба.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №823 от 22.05.2012 г.на Софийски апелативен съд постановено т.д. №3458/2011 г..
УКАЗВА на касатора „Е. ИМ.” А.-гр.София да внесе по сметка на ВКС на основание чл.18 ал.2 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата сумата от 3520,50 лева в едноседмичен срок.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.