4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.485
София, 25.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 3664/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] чрез процесуалния му представител адв.Л. И. срещу въззивно решение № 291 от 17.05.2013 г. по в.гр.д. № 134/2013 г. на Плевенския окръжен съд, с което е отменено решение № 1856 от 13.12.2012 г. по гр.д. № 4460/2012 г. на Плевенския районен съд и при условията на чл.271, ал.1 ГПК е постановил друго, с което на основание чл.55,ал.1,пр.3 във вр. с чл.57, ал.2 ЗЗД е осъдил касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата 11 079.70 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.08.2012 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски, направени за двете инстанции в размер на 2 037.20 лв.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, с искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново въззивно разглеждане, или постановяване на решение по същество за отхвърляне на предявения иск, с присъждане на разноски. Твърди се, че в противоречие с всички събрани доказателства по спора / гласни, писмени и заключение на съдебно-счетоводна експертиза/, според които фактури за процесните материали не са му били издадени от ищеца и същите не са осчетоводени при страните е направен извод, че е налице презумпцията на чл.301 ТЗ, след като не се е противопоставил на действията на третото лице, действало без представителна власт.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл по значими за изхода на делото процесуалноправни и материалноправни въпроси, като се позовава на задължителна практика – т.19 от ТР № 1/14.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Съобразно правомощията на ВКС за конкретизиране на правните въпроси /т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК/ процесуалноправните въпроси са относно: задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор и по материалноправния въпрос за приложението на чл.301 ТЗ.
Ответната страна [фирма] оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита въззивното решение за правилно. Подробни фактически и правни доводи са изложени в писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационното жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за изработка от 03.01.2010 г., по силата на който ответникът-едноличен търговец, в качеството си на изпълнител е поел задължение да изработва медицински изделия по поръчка – ортопедични обувки, съобразно възложеното от [фирма], [населено място]. Договорът бил прекратен от възложителя на 10.10.2011 г., като спорен по делото бил въпроса, налице ли е неоснователно обогатяване от страна на ответния ЕТ за сметка на ищцовото дружество в резултат на прекратения договор за изработка със стойността на закупени материали със средства на ищеца [фирма], [населено място] на стойност 11 079,73 лв., предадени на ответника по 11 бр. стокови разписки в периода 10.03.2010 г. – 30.11.2011 г.
Възраженията на ответника, че на първо място не е упълномощавал надлежно лицето С. В. да подписва от негово име и за негова сметка каквито и да било документи, както и да получава материали във връзка със сключения договор от 03.01.2010 г. за изработка на ортопедични обувки, както и че съгласно сключения договор, той е следвало в качеството си на изпълнител да изработва обувките по свой проект и със свои материали, в подкрепа на което се позовал на заключението на ССЕ, според което през 2010 г. закупил материали, които са отчетени и заприходени в счетоводните му книги на стойност 36 727,17 лв. без ДДС, а през 2011 г. – на стойност 3372,00 лв. без ДДС, са счетени за неоснователни. Изложени са съображения, че стоковите разписки представляват счетоводни документи, които изпълняват функцията на приемо-предавателен протокол и са доказателство за фактическото предаване и приемане на една стока, като в случая липсата на счетоводно отразяване на това разместване на стоки в счетоводството на ответника, както и на издадени от ищеца фактури на името на ответния едноличен търговец за предадените му материали са ирелевантни и не могат да оборят обстоятелството, че по силата на тези разписки последният е получил определен вид и количество материали. Безспорно било установено, че лицето С. В., подписало стоковите разписки и конституирано като трето лице – помагач в процеса, е работило във фирмата на изпълнителя по договора за изработка, като със съгласието на едноличния собственик на фирмата –изпълнител е ползвало печата на същата. Като се позовал на разпоредбата на чл.301 от ТЗ, според която когато едно лице действа от името на търговец, без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването им е приел, че в случая, от страна на ответника не са представени никакви доказателства, че е извършил действия или по какъвто и да било начин се е противопоставил на действията на лицето В., извършени от негово име, без надлежна представителна власт. В заключение, като изложил, че предявеният иск черпи своето основание в чл.55, ал.1, пр.3 във вр. с чл.57 ЗЗД, неправилно квалифициран в обжалваното решение по чл.59 ЗЗД, въззивният приел, че обжалваният съдебен акт, с който искът е отхвърлен е неправилен, а не недопустим, поради което го отменил и осъдил настоящия касатор да заплати на ищеца претендираната равностойност на материалите, предадени с процесните 11 бр. стокови разписки.
Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставеният материалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и съответно за изхода на делото е този за приложението на чл.301 ТЗ по отношение резултата от действия на трети за дружеството – купувач лица. Същият е разрешен в противоречие с разрешението, дадено по него със служебно известното на състава Решение № 62 от 25.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 546/2008 г., II т. о., което обуславя наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от ТДТСС по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 221.60 лв. по сметка на ВКС.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 291 от 17.05.2013 г. по в.гр.д. № 134/2013 г. на Плевенския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 221.60 лв., като му се съобщи, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: