2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№498
Гр.София, 25.06.2015г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2808 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. И., [населено място] срещу решение № 536/24.03.14г., постановено по в.гр.д.№ 434/12г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3931/29.06.11г. по гр.д.№ 3106/07г. на Софийския градски съд за признаване за установено по отношение на касатора, че М. Г. К., [населено място] не му дължи сумата от 230000 евро въз основа на запис на заповед от 29.11.05г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с издадения на 29.11.05г. запис на заповед е обезпечено изпълнение на задължение по договор за заем от 20.08.05г. в размер на 230000 евро. Изложени са съображения, че задължението по договора за заем е погасено чрез плащане – сумата от 230000 евро е върната от заемателя съгласно т.нар. служебен тефтер, чието оспорване на подписите на получателя не е доказано. По тези съображения е счетено, че вземането по каузалното правоотношение е погасено от заемателя, поради което и същият не дължи като издател сумата по записа на заповед. Твърденията на поемателя за съществуване на други правоотношения между страните, по повод на които да е издаден записът на заповед се приети за недоказани.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поставя въпросите: „Когато е налице документ за извършено плащане, допустими ли са свидетелски показания за установяване на основанието за плащане?” и „Когато е налице издаден запис на заповед и писмено пълномощно, допустими ли са свидетелски показания за установяване на каузалното правоотношение, което е обезпечено със записа на заповед?”.
Поставените от касатора правни въпроси не са от значение за спора, тъй като основанието за плащане и каузалното правоотношение са приети за установени от въззивния съд въз основа на представени по делото писмени доказателства – разписка за предадената сума по заема, признание за дължимост на сумата при предявяване на записа на заповед и разписки за връщане на заетата сума.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 536/24.03.14г., постановено по в.гр.д.№ 434/12г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.