3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№436
[населено място], 21.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1233 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. И. Г. и С. И. А. срещу определение №960/13.03.2015г. по ч.т.д. №306/15г. на Варненски окръжен съд. С него е потвърдено определение №1094 от 22.01.2015г. за прекратяване на гр.д. №11533/2014г. на Варненски районен съд, поради недопустимост на производството.
Частните касационни жалбоподателки поддържат, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. Поддържат,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси: „Какво представлява понятието „основание” по смисъла на чл.298 ал.1 от ГПК и от къде се извлича основанието на едно съдебно дело? Кои факти са обхванати от силата на пресъдено нещо и кои възражения на ответника в един съдебен процес са преклудирани, съответно обхванати от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение в този съдебен процес?” в противоречие с практиката на ВКС на РБ, обективирана в решение №242 от 22.10.2012г. по гр. дело №149/2012г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение №89 от 11.07.2011г. по т. дело №716/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №50 от 08.05.2014г. по гр. дело № 6235/2013г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение №700 от 06.12.2010г. по гр.дело №304/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение №131 от 09.04.2014г. по гр.дело №6193/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационнна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК. Не са налице, обаче, предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното определение.
Настоящият състав на ВКС, ТК, I отд. намира, че макар и въпросът поставен в изложението на касационните основания, да е от значение за изхода на спора, по отношение на него жалбоподателките не са обосновали наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
По въпросите относно основанието на иска, както и относно обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо, както и нейните правни последици, е даден отговор в посочените от касационните жалбоподателки решение №89 от 11.07.2011г. по т. дело №716/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №242 от 22.10.2012г. по гр. дело №149/2012г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. и решение №50 от 08.05.2014г. по гр. дело № 6235/2013г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК от състав на ВКС, Гражданска колегия, които формират задължителна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК и с които обжалваното въззивно определение е съобразено. В решение №89 от 11.07.2011г. по т. дело №716/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., ВКС се е произнесъл по въпроса кои факти се включват в основанието на иска, като е посочил, че в основанието на иска се включват всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право, както и че със сила на пресъдено нещо се ползват съдебно установените правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право, чрез основанието и петитума на иска. Също така съдът е приел,че формираната сила на пресъдено нещо по частичния иск не преклудира възраженията на ответника срещу съществуването на спорното право, с изключение на възраженията срещу правопораждащите факти, които следва да се считат преклудирани. С решение №242 от 22.10.2012г. по гр. дело №149/2012г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. и решение №50 от 08.05.2014г. по гр. дело № 6235/2013г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., ВКС е приел, че влязлото в сила съдебно решение установява съществуването или несъществуването на претендираното от ищеца право – такова, каквото е заявено в с исковата молба и е индивидуализирано в хода на производството с всички негови характеризиращи белези/ правопораждащ факт, съдържание и носители/ и тези белези трябва да се изследват с оглед преценката за пълен идентитет в предмета на две дела.
В настоящия случай, за да потвърди определението на гр.д. №11533/2013г. на Варненски районен съд за прекратяване на производството по предявените от Д. И. Г. и С. И. А. отрицателни искове за установяване, че не съществува облигационно правоотношение по договор за аренда, вписан под №243, вх. рег.№1110/20.02.2008г. на СВ – Генерал Т., поради неговата нищожност, съответно относителна недействителност в хипотезата на чл.42 ал.2 от ЗЗД, въззивният съд е изследвал именно индивидуализиращите белези на спорното правоотношение, както и на правоотношението, чието съществуване е признато за установено с влязлото в сила решение по гр.д.№448/2013г. на Районен съд [населено място]. Установил е предвид идентичността на правопораждащите юридически факти, съдържанието и страните, че предмет на двете производства е съществуването на едно и също правоотношение. Съобразил е, че доколкото заявените в исковата молба факти са настъпили преди приключване на устните състезания в производството по гр.д.№448/2013г. на Районен съд [населено място], то същите са преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението по иска по чл.124 от ГПК, постановено по същото дело.
Не са от значение за изхода на настоящото производство оплакванията на частните касационни жалбоподателки за допуснати в производството по гр.д.№448/2013г. на Районен съд [населено място] процесуални нарушения, изразяващи се в това,че съдът не им е дал указания да установяват недействителността на арендното правоотношение. Те касаят правилността на постановеното решение по гр.д.№448/2013г. на Районен съд [населено място], но не променят факта,че същото е влязло в сила, както и това,че първоинстанционният и въззивният съд в настоящото съдебно производство са съобразили формираната сила на пресъдено нещо на това решение, в съответствие с разпоредбата на чл.299 ал.2 от ГПК и задължителната практика на ВКС на РБ.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определение №960/13.03.2015г. по ч.т.д. №306/15г. на Варненски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №960/13.03.2015г. по ч.т.д. №306/15г. на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.