3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
Гр.София, 06.01.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 3535 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба Х. М. И., [населено място] срещу определение № 20862/13.10.14г., постановено по ч.гр.д.№ 6113/14г. от Софийския градски съд, с което е потвърдено определение от 04.03.14г. по гр.д.№ 48060/13г. за връщане на основание чл.130 ГПК на исковата молба на Х. М. И. против [фирма], по която е образувано гр.д.№ 48060/13г. и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима, но не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по заявление на банката е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу длъжника по договор за банков кредит Д. М. и поръчителя Х. И. – настоящ частен жалбоподател. В образуваното изпълнително производство от поръчителя е събрана сумата от 7402 лв. Изложени са съображения, че независимо от смъртта на главния длъжник М., предхождаща по време сезирането на съда, ищецът по предявения на основание чл.55 ЗЗД иск не разполага с правен интерес от воденето му, тъй като същият е следвало да изложи възраженията си за недължимост на вземането на банката в заповедното производство.
Частният жалбоподател поставя въпросите относно ограничаването със срок на исканията за връщане на дадено без основание имущество, присъдено с недопустимо решение и за допустимостта по общия ред да се иска връщане на даденото при недопустимо решение, след като специалните текстове на бързото производство имали строго формални изисквания, в които не били предвидени последиците при недопустимо решение. Сочи основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Представеното определение от 04.03.14г. по ч.гр.д.№ 2533/14г. на Софийския градски съд е постановено по частно производство относно допустимостта на иск на основание чл.55 ЗЗД за връщане на дадено, но след отхвърляне на установителен иск по чл.422 ГПК, поради което не разрешава поставените от касатора въпроси.
В конкретния случай по твърдения на ищеца събраните суми в изпълнителното производство са въз основа на издадена заповед за изпълнение срещу него, като не са били направени възражения по чл.414 ГПК и исково производство по реда на чл.422 ГПК не е било проведено, поради което заповедта за изпълнение е влязла в сила. Изложените от ищеца в исковата молба и поддържани в частните жалби доводи за недопустимостта на заповедта за изпълнение, като издадена срещу лице, което е било починало към момента на подаване на заявлението, са изцяло неотносими към изпълнителното основание, въз основа на което е събрана сумата в изпълнителното производство. Заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са издадени срещу ищеца – поръчител по договора за кредит, в която част твърденият порок не засяга съдебния акт. В този смисъл и първият от поставените въпроси е некоректен, както и предвид на принципната постановка, че влезлите в сила съдебни решения, респ. заповеди по чл.417 ГПК подлежат на изпълнение. По отношение на оспорването на издадените заповеди на изпълнение е предвиден специален ред в процесуалния кодекс, поради което и отговорът на втория въпрос е ясен и произтича от законовите правила. Доколкото в тези правила не са предвидени последиците от недопустимо решение в тази хипотеза, то и по общите правила не съществува процесуален ред, по който да се предяви осъдителен иск по чл.55 ЗЗД за връщане на принудително събрани вземания въз основа на влязло в сила съдебно решение, включително и ако страната твърди, че същото е недопустимо.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 20862/13.10.14г., постановено по ч.гр.д.№ 6113/14г. от Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.