3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 831
Гр.София, 12.11.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 3063 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Р. /България/” ЕАД, [населено място] срещу определение № 2028/30.07.14г., постановено по ч.т.д. № 2113/2014 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба против определение № 5257/30.07.13г. по т.д.№ 415/13г. на Софийския градски съд за оставяне без уважение на молбата по чл.638, ал.3 ТЗ за разрешаване продължаването на изпълнителните действия по изпълнително дело № 20128360400706 на ЧСИ Н. Г..
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че подадената частна жалба срещу определение, с което на основание чл.638, ал.3 ТЗ съдът по несъстоятелността се е произнесъл по искане за даване на разрешение за продължаване на производство по изпълнително дело е процесуално недопустима, тъй като обжалваното с нея определение не подлежи на инстанционен контрол. Въззивният съд е изложил съображения, че доколкото определението по чл.638, ал.3 ТЗ не е сред посочените в чл.613а, ал.1 ТЗ съдебни актове, допустимостта да бъде обжалвано е обусловена от общите предпоставки на чл.274, ал.1 ГПК. Като е преценил, че определението по чл.638, ал.3 ТЗ не прегражда по-нататъшното развитие на делото и че в закона не е уредена изрично възможност за обжалването му, Софийският апелативен съд е направил извод, че същото не отговаря на изискванията на чл.274, ал.1 ГПК, което води до недопустимост на частната жалба и на образуваното във връзка с нея въззивно производство.
Определението е правилно.
Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че определението, с което съдът по несъстоятелност се произнася по искане по чл.638, ал.3 ТЗ, не подлежи на инстанционен контрол и обжалването му с частна жалба е процесуално недопустимо.
В разпоредбата на чл.613а, ал.3 ТЗ е предвидено, че постановените от окръжните съдилища в производство по несъстоятелност актове, извън изчерпателно посочените в чл.613а, ал.1 ТЗ, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от Гражданския процесуален кодекс. Съдът по несъстоятелност се произнася по направено на основание чл.638, ал.3 ТЗ искане с определение. Определението по чл.638, ал.3 ТЗ не е сред посочените в чл.613а, ал.1 ТЗ актове, което означава, че по силата на чл.613а, ал.3 ТЗ възможността да бъде обжалвано с частна жалба е обусловена от наличие на общите предпоставки на чл.274, ал.1 ГПК за обжалване на съдебните определения.
С определението по чл.638, ал.3 ТЗ съдът по несъстоятелност разрешава или отказва да разреши продължаване на изпълнителните действия по спряно изпълнително производство срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността. Независимо от произнасянето в определението, произтичащите от него правни последици имат значение само за спряното изпълнително производство и не рефлектират върху самото производство по несъстоятелност, респ. не въздействат преграждащо върху развитието му. Поради това, че не носи белезите на акт, преграждащ развитието на производството по несъстоятелност, определението не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, както неоснователно поддържа частният жалбоподател. В закона не е предвидена изрично възможност за обжалване на определението по чл.638, ал.3 ТЗ, което изключва и хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК. След като не отговаря на изискванията на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, определението по чл.638, ал.3 ТЗ не може да бъде предмет на обжалване с частна жалба по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че възможността за самостоятелно обжалване на определението по чл.638, ал.3 ТЗ е призната в създадената при действието на ГПК от 2007 г. задължителна практика на ВКС. Действително, в цитираното в частната жалба определение № 573/06.08.2013 г. по ч. т. д. № 2194/2013 г. на ВКС, І т. о., е прието, че определението по чл.638, ал.3 ТЗ е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и на това основание подлежи на обжалване с частна жалба. Посоченото определение обаче е постановено в производство по чл.274, ал.2 ГПК и с оглед указанията в Тълкувателно решение № 2/28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС няма характер на задължителна практика на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2028/30.07.14г., постановено по ч.т.д. № 2113/2014 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.