7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 685
гр. София,22.07.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №159 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби срещу решение №105 от 09.10.2013г. по т.д. №241/2013г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение №398 от 20.05.2013г. по т.д. №492/2011г. на Бургаски окръжен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковите претенции на [фирма] против [фирма], [населено място], за прогласяване нищожността на всички решения, приети на извънредното общо събрание на [фирма], [населено място], проведено на 20.10.2011г. в О., К.. Със същото решение са отменени всички решения, приети на извънредното общо събрание на [фирма], [населено място], проведено на 20.10.2011г. в О., К..
Срещу решението е подадена касационна жалба от [фирма], в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковите претенции на [фирма] против [фирма], [населено място], за прогласяване нищожността на всички решения, приети на извънредното общо събрание на [фирма], [населено място], проведено на 20.10.2011г. в О., К.. Жалбоподателят счита за неправилни изводите на въззивния съд, че макар и порочно, общото събрание на съдружниците на [фирма] се е състояло, а съответно пороците му обуславят само отмяна на приетите решения, но не и нищожността им. Излага доводи,че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал доказателствената сила на протокола за общото събрание, с посочена дата 20.10.2011г., който представлява частен свидетелстващ документ и като такъв има само формална доказателствена сила, че изявленията в него са направени от посочените като автори лица. Поддържа, че този документ по никакъв начин не доказва датата на съставянето си, нито реалното осъществяване на посочените в него факти. Твърди, че съдът неправилно е счел, че протоколът има достоверна дата спрямо съдружниците, които не са го подписали, поради което решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита че липсата на достоверна дата води до недостоверност и на останалите отразени в протокола факти, включително и че на посочената дата действително е било проведено общо събрание. Изтъква, че е оспорил датата и реалното провеждане на общото събрание в съдебното заседание, в което ответникът е представил оригинала на протокола от 20.10.2011г., а ответникът не е направил никакви доказателствени искания във връзка с това оспорване. Наред с това поддържа, че провеждането на общото събрание на дружеството на територията на К. представлява както злоупотреба с право, така и действие в противоречие с добрите нрави, което е самостоятелно основание за нищожност по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД. В жалбата се излагат и други доводи за нарушения, водещи до нищожност на решенията на общото събрание, а именно липса на кворум и мнозинство за приемане на решенията, тъй като протоколът от общото събрание е бил подписан от съдружници, притежаващи общо 48% от дяловете от капитала на дружеството. Моли да бъде отменено обжалваното въззивно решение и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск по чл.74 от ТЗ. Претендира разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Жалбоподателят поддържа,че съдът се е произнесъл по следните съществени процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: Правилата за определяне на достоверна дата на частните документи съобразно чл.181 от ГПК приложими ли са по отношение на протокол от общо събрание на търговско дружество? Частен документ, удостоверяващ изгодни за подписалите го лица факти, ползва ли се с материална доказателствена сила в съдебното производство? Протоколът от общо събрание на търговско дружество, като частен документ, удостоверяващ изгодни за подписалите го лица факти, ползва ли се с материална доказателствена сила в съдебното производство, образувано по иск за оспорването на отразените в него решения, предявен от съдружника, срещу когато са насочени отразените в протокола „решения”? При оспорване на осъществяването на фактите, отразени в протокол от общо събрание на търговско дружество, удостоверяващ изгодни за подписалите го лица факти и неизгодни за оспорващия, носи ли оспорващият тежест на доказване на отрицателните факти? Твърди, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение №107/29.10.2012г. по т.д.№555/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., в което се приема, че протоколът, обективиращ решения на общото събрание на търговско дружество, има достоверна дата за трети лица от деня, когато е бил заверен. Поддържа, че вторият правен въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение №51/21.07.2010г. по т.д.№528/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., в което се приема, че частният свидетелстващ документ не се ползва с никаква доказателствена сила, ако с него издателят му удостоверява изгодни за себе си факти. Поддържа също, че всички формулирани от него въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Подадена е и касационна жалба от [фирма], [населено място], срещу решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която са отменени всички решения, приети на извънредното общо събрание на [фирма], [населено място], проведено на 20.10.2011г. в О., К.. Жалбоподателят поддържа, че решението в тази част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие на събраните по делото доказателства. Счита за неправилни изводите на въззивния съд, че след като дружеството е българско и правилата за неговото създаване, развитие и официална дейност се подчиняват на българското законодателство, то следва да ограничи дейността си единствено и само на територията на страната. Поддържа, че провеждането на общо събрание на съдружниците на едно О. извън територията на България е въпрос на законосъобразност, а не на целесъобразност.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Жалбоподателят поддържа,че съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: Действие по законосъобразност или целесъобразност е провеждането на общото събрание на съдружниците на българско дружество извън територията на Република България? След като едно дружество с ограничена отговорност е регистрирано в Република България, законосъобразно ли е провеждането на общото събрание на съдружниците извън територията на Република България и следва ли да се въвеждат някакви допълнителни изисквания за законосъобразност – изрично вписване в дружествения договор на възможност за провеждане на общото събрание извън България или изрично съгласие на съдружниците за провеждане на общото събрание извън България? Поддържа, че Бургаски апелативен съд е приел неправилно разрешение на поставените въпроси, които са от значение за развитието на правото.
Ответникът по жалбата [фирма], поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поддържа,че твърденията в касационната жалба са неоснователни, в противоречие са с правилата на Търговския закон, уреждащи функционирането на органите на О., както и уреждащи упражняването на правата на съдружниците в дружеството.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По поставените от жалбоподателя [фирма], въпроси следва да се отбележи,че изводът на въззивния съд за неоснователност на предявения иск по чл.124 от ГПК не е обусловен само от преценката за доказателствената сила на протокола от общото събрание на [фирма], [населено място], проведено на 20.10.2011г. в О., К.. Действително съдът е обсъдил изводите на първата инстанция относно доказателствената сила на протокола, като е счел за правилни констатациите в решението на Бургаски окръжен съд, че тази доказателствена сила не е оборена. Тези мотиви обаче са изложени в отговор на доводите във въззивната жалба за неправилна преценка от страна на първоинстанционния съд на доказателствената тежест по повод извършеното оспорване на истинността на протокола. Като основен аргумент за отхвърлянето на установителния иск, въззивният съд е посочил, че в исковата молба не е въведено като основание за нищожност на решенията на общото събрание от 20.10.2011г., твърдението,че на посочената дата изобщо не е проведено такова събрание. Съдът е приел,че изложените от ищеца основания за нищожност /провеждане на събранието извън седалището на дружеството и извън територията на Република България, злоупотреба с право и противоречие с добрите нрави, липса на минимално изискуемото мнозинство за приемане на решения, нередовно призоваване на съдружниците и нередовно представляване на съдружника Месечкин/, биха съставлявали пороци, водещи до отмяна на решенията на общото събрание, но не и до тяхната нищожност. Поради това изводите на съда по формулираните от жалбоподателя процесуалноправни въпроси, не са единствено обуславящи изхода на производството по предявения иск за прогласяване нищожността на решенията, приети на извънредното общо събрание на [фирма], [населено място], проведено на 20.10.2011г. в О., К.. Съответно тези въпроси не могат да обосноват наличието на основната предпоставка по ал.1 на чл.280 от ГПК. В тази насока са и задължителните разяснения, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.дело № 1/2009г. на ОСГТКна Върховния касационен съд, съгласно които материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда и за изхода по конкретното дело.
Поставените в изложението на [фирма], [населено място], по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК правни въпроси са от значение за изхода на делото, доколкото те са обусловили изводите на съда за незаконосъобразност на решенията на проведеното на 20.10.2011г. общо събрание на дружеството. Неоснователни обаче са доводите на жалбоподателя за наличие на допълнителните предпоставки по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. По въпроса относно правомощията на съда при проверката на решенията на общите събрания на търговски дружества и в частност кои въпроси принципно касаят законосъобразността и кои целесъобразността на приетите решения, е даден отговор в редица решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК от състави на ВКС, Търговска колегия, които формират задължителна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК и с които обжалваното решение е съобразено – Решение № 26 от 02.04.2009г. по т. д. № 533/2008г., на ВКС II т. о., ТК, Решение № 646 от 28.04.2010г. по т. д. № 431/2009г., на ВКС, I т. о., ТК и други. Обжалваното въззивно решение не е в противоречие с уеднаквената вече практика и с указанията в т.8 от Тълкувателно решение №1 от 06.12.2002г. на ВКС по тълк. д. №1/2002г., ОСГК. Наличието на задължителна практика по значимите за делото правни въпроси, изключва основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото с постановените по чл.290 от ГПК решения на ВКС е установен точният смисъл на приложимите към спора правни норми.
По отношение на втория поставен въпрос също не е установено поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК жалбоподателят бланкетно се е позовал на този селективен критерий, без да обоснове релевантността на разгледания от въззивния съд съществен правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради което не може да се счете, че в случая въведените от законодателя кумулативни изисквания са осъществени и атакуваното решение попада в приложното поле на касационното обжалване. Доводите на жалбоподателя за неправилност на правните изводи на решаващата въззивна инстанция, всъщност преповтарят съображенията в касационната жалба във връзка с оплакванията за нарушение на материалния закон при преценка на изискванията за свикване и провеждане на общо събрание на дружество с ограничена отговорност. Тези доводи обаче са относими към твърдяната неправилност на решението и затова е недопустимо да се обсъждат от ВКС във фазата на селектиране по реда на чл.288, във вр. с чл.280 ал.1 от ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
При този изход на спора на страните не следва да се присъждат разноски.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №105 от 09.10.2013г. по т.д. №241/2013г. на Бургаски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.