4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 931
[населено място], 19.12.2014год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №2386 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЗК [фирма] срещу определение №340 от 26.05.2014г. по в.гр.д. № 129/2014г. на Варненски апелативен съд, 2 състав, с което е изменено постановеното по делото решение от 14.04.2014г. в частта за разноските, като жалбоподателят е осъден да заплати на всеки от ищците Е. Б. Натиев и Мукадес О. Натиева разноски за въззивното производство в размер на 5000 лева.
Частният жалбоподател излага доводи,че представеното от адвоката на ищците пълномощно и договор за правна помощ не удостоверява извършено плащане. Наред с това счита, че при изхода на въззивното производство, с което е потвърдено изцяло първоинстанционното решение, на никоя от страните не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение.
Ответниците по частната жалба Е. Б. Натиев и Мукадес О. Натиева, считат, че жалбата е недопустима поради липсата на основанията за допускане на касационно обжалване, посочени в чл.280 ал.1 от ГПК. Наред с това оспорват основателността й, като поддържат, че тежестта от неизвършване на доброволно плащане, следва да се поеме от застрахователя.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С решение от 25.11.2013г. по гр.д. №209/2013г. на Разградски окръжен съд ЗК [фирма] е осъдена да заплати на Е. Б. Натиев и Мукадес О. Натиева сумите от 70000 лева на всеки от тях, ведно със законната лихва от датата на увреждането 27.11.2012г. до окончателното плащане, като са отхвърлени исковете с правно основание чл.226 от КЗ за разликата над 70 000 лева до пълния предявен размер от 150 000 лева.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищците в частта, с която са отхвърлени предявените от тях искове за разликата от 70 000 лева до пълния размер от 150 000 лева за всеки от ищците. Постъпила е и въззивна жалба от ответника ЗК [фирма] в частта, с която предявените искове са уважени за разликата над 35 000 лева до присъдения размер от 70 000 лева за всеки от ищците.
С решение от 14.04.2014г. по гр.д. № 129/2014г. на Варненски апелативен съд, ГО, е потвърдено решението от 25.11.2013г. по гр.д. №209/2013г. на Разградски окръжен съд и определението за изменението му в частта за разноските от 08.01.2014г.
Въззивните жалбоподатели Е. Б. Натиев и Мукадес О. Натиева, са сезирали въззивния съд с молба по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските чрез присъждане на всеки от тях по 5000 лева – разноски за един адвокат, направени пред въззивната инстанция. С определението по чл.248 от ГПК въззивният съд е уважил молбата, като е присъдил на всеки от молителите по 5000 лева разноски във въззивното производство.
Частната жалба е частично основателна.
Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател за липса на доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, уговорено между Е. Б. Натиев и Мукадес О. Натиева и техния пълномощник адвокат Д. Б., тъй като в двата договора за правна защита и съдействие е вписано, че е заплатен договорения хонорар от 5000 лева. Това съгласно даденото разяснение в т.1 от Тълкувателно решение №6/2012г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС е достатъчно за доказване плащането на възнаграждението, като в тази част договорът има характер на разписка.
Основателни са оплакванията на частния жалбоподател, че съдът неправилно е присъдил пълния размер на направените от Е. Б. Натиев и Мукадес О. Натиева разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника, а съгласно алинея трета на същата разпоредба ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска. Предмет на въззивно обжалване е била част от исковата претенция в размер на 115 000 лева за всеки от ищците, тъй като за част от исковете до размера от 35 000 лева първоинстанционното решение не е било обжалвано. В случая въззивният съд е намерил както въззивната жалба на ищците Е. Б. Натиев и Мукадес О. Натиева, така и въззивната жалба на ЗК [фирма] за неоснователни, поради което на страните следва да бъдат присъдени разноски съразмерно уважената част от исковете за ищците, и на отхвърлената част за ответника. В рамките на сумата от 115 000 лева, предмет на въззивното производство, исковете на всеки от ищците са уважени до размера от 35 000 лева, а са отхвърлени за разликата от 80 000 лева. Поради това всеки от ищците има право да получи 35/115 от направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лева или сумата от 1521,34 лева.
Не следва да бъде съобразено възражението по чл.78 ал.5 от ГПК на частния жалбоподател за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, направено за първи път с молбата по чл.248 от ГПК, тъй като то не е направено своевременно от процесуалния представител на ЗК [фирма] до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която ЗК [фирма] е осъдена да заплати на Е. Б. Натиев и Мукадес О. Натиева разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 1521,34 лева за всеки от тях до пълния присъден размер от 5000 лева.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение №340 от 26.05.2014г. по в.гр.д. №129/2014г. на Варненски апелативен съд, 2 състав, в частта, с която ЗК [фирма][ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], е осъдена да заплати на Е. Б. Натиев [ЕГН] и Мукадес О. Натиева [ЕГН], двамата с адрес [населено място], [улица], разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 1521,34 лева / хиляда петстотин двадесет и един лева и тридесет и четири стотинки/, за всеки от тях до пълния присъден размер от 5000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА определение №340 от 26.05.2014г. по в.гр.д. № 129/2014г. на Варненски апелативен съд, 2 състав, в останалата част, с която ЗК [фирма] е осъдена да заплати на всеки от Е. Б. Натиев и Мукадес О. Натиева разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1521,34 лева / хиляда петстотин двадесет и един лева и тридесет и четири стотинки/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.