3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 882
София, 27.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1291/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] срещу решение № 486 от 20.10.2011 г. по гр.д.№ 697/2011 г. на Врачанския окръжен съд, с което е отменено решение № 958 от 10.08.2011 г. по гр.д.№ 1983/2011 г. на Районен съд-Враца и вместо него е постановено друго, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма] със седалище [населено място] сумата 13 788.55 лв., представляваща дължима сума по договор от 03.01.2006 г. за отвеждане и пречистване на отпадъчни води, както и обезщетение за забава в плащането й на основание чл.86 ЗЗД в размер на 1 254 лв.
В касационната жалба са въведени доводи, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон, поради което се иска отмяната му, а като основание за допускане на касационното му обжалване се поддържа това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в писмения му отговор, в който са наведени и доводи за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваният резултат, въззивният съд се позовал на разпоредбата на чл.36, ал.1 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, възпроизведена и в т.2 от сключения между страните договор, според която количеството отведени отпадъчни води в канализационната система се приема за равно на количеството изразходвана от потребителя питейна вода, към което се прибавя и количеството изразходвана вода от други водоизточници. Прието е, че след като ответникът не е монтирал средство за измерване на действително отведените води и съобразно нормата на чл.154, ал.1 ГПК не е доказал възражението си, че част от потребената от него вода се насочва към резервоар на Т. „Г.” с цел допълване на топлопреносната мрежа, респ. че количеството на отведената вода в канализационната система е по-малко от потребеното, то последният следва да заплати цената на добитите водни количества питейна вода, измерени от ищеца.
Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По тези критерии поставеният в касационната жалба въпрос подлежи ли на доказване възражението, че количеството на отпадните води е по-малко от това на изразходваната питейна вода при наличие на уговорка в договора за годишното количество отпадна вода, която съгласно чл.36, ал.3 от цитираната наредба следва да се прилага в случаите, в които не може да се монтира измервателно устройство за отчитане на отпадните води или при недоказаност се заплаща потребената питейна вода е обусловил крайното решение. Соченият въпрос в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като по него няма установена съдебна практика.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТСС по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 302.58 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 486 от 20.10.2011 г. по гр.д.№ 697/2011 г. на Врачанския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 302.58 лв., като му се съобщи, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: