О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
София,14.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 15.02.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 350 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЕТ С. П. Б., упражняващ търговска дейност под фирма„Ф. И.” [населено място] против въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 322 от 14.11.2011 год., постановено по гр.д.№ 427/2011 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Хасковския районен съд № 194 от 17.03.2011 год., по гр.д.№ 1437/2009 год. и е отхвърлен , като неоснователен, предявения от настоящия касатор, в качеството му на ищец, срещу [фирма],гр.София установителен иск по чл.124, ал.4 ГПК за приемане на установено, че заповед № ОХ 238/24.03.1998 год. на Министъра на отбраната на Република България, с която е извършена апортна вноска в капитала на ответното ЗАД е неистински документ, тъй като не е подписана от лицето Г. А., в качеството му на министър на отбраната към този момент.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липсата на изготвени от въззивния съд мотиви и препращане изцяло към мотивите на първоинстанционния съд, на осн. чл.272 ГПК и незачитане материалната доказателствена сила на официалните документи.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обсъждайки отново въведените с касационната жалба оплаквания е обосновал приложното поле на касационното обжалване с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК по определените за значими въпроси на процесуалното право, свеждащи се до доказателствената сила на нотариалното удостоверяване, до дължимата от решаващия съд оценка на заключението на изслушана специализирана съдебна експертиза, когато същото е изготвено в два варианта, както и до наличие на процесуална възможност в производството по иск за установяване неистинност на документ, с нотариална заверка на подписите, решаващият съд да изключи същия от доказателствения материал по делото, като неистински, без последният да е бил изрично оспорен от страните в процеса.
Като израз на поддържаното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК са посочени са посочени постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС: № 86 от 18.07.2011 год., по т.д.№ 672/2010 год. на І г. о.; № 24 от 10.03.2011 год., по т.д.№ 444/2010 год. на І г.о.; № 173/ 27. 07.2010 год., по гр.д.№ 5166/2008 год. на ІV г.о., а на противоречието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК- множество решения на различни по степен съдилища в страната, които са без отбелязване, че са влезли в сила.
Основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК въведено наред с останалите обсъдени по- горе селективни критерии е аргументирано от касатора с твърдяното наличие на противоречива практика по формулираните процесуалноправни въпроси и с възможността, чрез произнасянето от страна на ВКС да се „докаже, че касационното обжалване е допустимо и винаги възможно, когато е необходимо в една правова държава, в която присъствието на общ интерес, отразен в конкретен житейски казус, няма да остане незабелязан”.
Ответната по касационната жалба страна не е заявила становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Основателно е искането за допускане на касационното обжалване, но поради следното:
Съгласно задължителните за съдилищата постановки в т.1 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция е задължена да допусне касационно обжалване, дори и формулираният от касатора правен въпрос да няма обуславящо за изхода на делото значение или визираният селективен критерий да е недоказан, като е в разглеждания случай, когато друг различен от посочения в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос, по който въззивният съд се произнесъл е от значение за нищожността, респ. недопустимостта на обжалвания въззивен съдебен акт, т.е. ако въз основа на същия може да се направи извод за вероятна недопустимост на обжалваното решение.
Такава вероятност в случая е налице.
Приемайки установителната искова претенция на ищеца, основана на чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, с която се иска да се приеме за установено, че заповед № ОХ 238/24.03.1998 год. на Министъра на отбраната на Република България, с която е извършена апортна вноска в капитала на ответното ЗАД ”А.”,гр.София на недвижим имот, представляващ магазин в подблоковото пространство на [жилищен адрес] [улица] [населено място], с обща площ 106.33 кв.м., заедно с 5. 0013 % от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя е неистински документ, тъй като не е подписана от лицето Г. А., в качеството на министър на отбраната към този момент, за допустима, решаващият съд явно е възприел обоснования с исковата молба правен интерес от търсената по този ред защита с възможностите ищцата да иска евентуална отмяна по чл.303 ГПК на влезлите в сила решения по гр.д.№ 730/1999 год. на Х. и по гр.д.№ 109/2005 год. на Х., постановени между страните.
Със същите Х. се е произнесъл по предявените искове основани на чл.108 ЗС и на чл.236, ал.2 ЗЗД, като е осъдил ЕТ С. П. Б., с фирма „Ф. И.” да отстъпи собствеността и да предаде владението върху процесния апортиран в капитала на [фирма], гр.София недвижим имот на последното – негов собственик, както и да му заплати дължимата наемна цена за конкретизирано в диспозитивите време на наемния договор и съответно обезщетение за периода на ползване на имота, след прекратяване на облигационната връзка между страните.
Следователно, доколкото така възприетото от Х. разрешение на релевантния за допустимостта на обжалвания въззивен съдебен акт процесуалноправен въпрос – дали е налице правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, когато този интерес е обоснован с възможността съдебното решение по него де се ползва, като основание за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК на друго влязло в сила решение между същите страни, по което дело документът е бил представен, но ищцовата страна е пропуснала да го оспори в срока по чл. 193, ал.1 ГПК, ,респ. чл.154 ГПК/ отм./ се явява в противоречие с приетото в т.3 на ТР № 5/ 14.11.2012 год. на ОСГТК на ВКС, предпоставките за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – основна и допълнителна са доказани и касационната жалба следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 322 от 14.11.2011 год., по гр. д. № 427/2011 год., по описа на с.с..
УКАЗВА на касатора ЕТ С. П. Б., упражняващ търговска дейност под фирма „Ф. И.”, [населено място] в едноседмичен срок, считано от съобщението, да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 30.00 лв., на осн. чл.18, ал.2,т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в същия срок представи по делото и съответен документ, удостоверяващ извършеното плащане.
ДА СЕ УВЕДОМИ изрично жалбоподателя, че при неизпълнение на дадените му указания в определения от съда срок, касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на указаната държавна такса в
срок делото да се докладва за нарочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: