3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
[населено място], 28.01.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №25 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. М. П. срещу определение №2798/07.11.2014г. по ч.гр.д. №1966/14г. на Бургаски окръжен съд. С него е потвърдено определение от 16.09.2014г. по гр.д. №4828/2014г. на Бургаски районен съд, с което е отказано освобождаването на Н. М. П. от държавна такса по предявените от него против [фирма] и [фирма].
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни въпроси, които са обусловили правните му изводи: По отношение на какви критерии следва да се ръководи съдът, за да освободи физическото лице от заплащане на държавни такси и разноски на основание чл.83 ал.2 от ГПК и какви доказателства е необходимо да се предоставят от физическите лица, за да се докаже финансовата им невъзможност за заплащане на такси и разноски.
Производството по гр.д. №4828/2014г. на Бургаски районен съд е образувано по предявени от Н. М. П. против [фирма] и [фирма] при условията на евентуалност осъдителни искове с общ размер от 4273,60 лева. С молба от 03.02.2014г. ищецът е поискал да бъде освободен от заплащането на дължимата държавна такса. С разпореждане от 07.08.2014г. съдът му е указал да представи в едноседмичен срок от съобщението доказателства за обстоятелствата по чл.83 ал.2 от ГПК. Съобщение за указанията е връчено на Н. М. П. на 26.08.2014г., чрез неговия пълномощник адвокат Я., като в определения срок той не е представил никакви доказателства. С определение от 16.09.2014г. по т.д. №4828/2014г. на Бургаски районен съд, е отказано освобождаването на Н. М. П. от държавна такса. Бургаски окръжен съд е потвърдил това определение, като е взел предвид, че жалбоподателят не е изпълнил в срок дадените му указания.
По въпроса относно предпоставките за уважаване на искането за освобождаване от заплащане на държавна такса и доказателствата, с които те се установяват, е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в определение №206 от 17.05.2013г. по ч.гр.д.№2434/2013г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., определение №612/12.08.2010г. по ч.т.д. №564/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение №318/12.07.2012г. по ч.гр.д. №293/2012г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., определение №40/01.02.2012г. по ч.гр.д.№22/2012г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., определение №5 от 09.01.2014г. по ч.гр.д.№7695/13г. на ВКС, ГК, І г.о. и редица други. Съгласно тази постоянна практика на ВКС, по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл.83 ал.2 от ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. Въз основа на представените от страната доказателства, съдът следва да прецени дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази данните от представена декларация за имуществено състояние. При тази преценка е недопустимо съдът да откаже освобождаване от внасяне на такса, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете, респективно претенцията по заявлението и пълния размер на държавната такса.
Бургаски окръжен съд е съобразил практиката на ВКС на РБ, като е отчел, че въпреки дадените му указания от първоинстанционня съд, частният жалбоподател не е представил никакви доказателства относно своето материално състояние, семейно положение и здравословно състояние, включително и изрично предвидената в закона декларация по чл.83 ал.2 от ГПК.
Наличието на задължителна практика по значимите за делото правни въпроси, с която обжалваното определение е съобразено, изключва основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото с постановените по чл.274 ал.3 от ГПК определения на ВКС е установен точният смисъл на приложимата към спора правна норма.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определение №2798/07.11.2014г. по ч.гр.д. №1966/14г. на Бургаски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2798/07.11.2014г. по ч.гр.д. №1966/14г. на Бургаски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.