3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№432
[населено място],20.07.2015г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. № 1091 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение №261/23.01.2015г. по ч.т.д. №26/2015г. на Варненски окръжен съд. С него е потвърдено разпореждане №46088/03.11.2014г. по гр.д. №13497/2012г. на Варненски районен съд, ХІ състав, с което е върната депозираната от [фирма] въззивна жалба вх.№3501/12.02.2014г. срещу решение №100 от 09.01.2014г. по гр.д.№13497/2012г. на Варненски районен съд.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос допустимо ли е съдът да върне подадена от страна по делото жалба поради невнасяне в срок на държавната такса за обжалване, предвид финансовата невъзможност същата да бъде изплатена от страната в производството.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
[фирма] е подало въззивна жалба срещу решение №100 от 09.01.2014г. по гр.д.№13497/2012г. на Варненски районен съд, с което на основание чл.422 от ГПК е признато за установено по отношение на него,че дължи на К. „Г. – Варна” сумата от 22 304,69 лева, по договор за наем от 22.12.2008г. и издадени по договора фактури. С разпореждане от 13.02.2014г. Варненски районен съд е оставил без движение въззивната жалба, като е указал на жалбоподателя да внесе държавна такса в размер на 446,09 лева в едноседмичен срок от съобщението. Съобщение за указанията е връчено на въззивния жалбоподател на 20.02.2014г. С молба от 28.02.2014г. същият е поискал да бъде освободен от държавна такса, а в случай на отказ, да му бъде продължен срокът за внасяне на дължимата държавна такса поради финансови затруднения. С определение от 04.03.2014г. по т.д. №13497/2012г. на Варненски районен съд е отказано освобождаването на [фирма] от държавна такса, като е продължен срокът за внасяне на таксата с две седмици, считано от изтичането на първоначалния срок. С разпореждане от 03.11.2014г. съдът е върнал въззивната жалба поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса. За да потвърди разпореждането на Варненски районен съд, Варненски окръжен съд е приел, че жалбоподателят е юридическо лице, осъществяващо търговска дейност и като такъв не попада сред лицата по чл.83 ал.2 от ГПК, за които е предвидена възможност за освобождаване от държавна такса.
Настоящият състав на ВКС, ТК, I отд. намира, че въпросът, поставен в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, е свързан с предмета на спора, доколкото касае правомощията и задълженията на съда при преценката на дължимите от страните такси и разноски в производството и последиците от тяхното невнасяне. Частният жалбоподател обаче не обосновава наличието на селективното основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път или осъвременяване на тълкуването, обусловено от промяна на обществените условия. Не е налице и създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, поради което въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Националното законодателство и в частност разпоредбата на чл.83 ал.2 от ГПК не предвиждат възможността юридически лица да бъдат освобождавани от държавна такса, като по този въпрос е формирана непротиворечива съдебна практика, в съответствие с която е обжалваното определение. Изложените от частния жалбоподател доводи и аргументи касаят необходимостта от законодателно изменение на реда и условията за освобождаване на страните от задължението за внасяне на държавна такса, чрез предвиждане на тази възможност и за юридически лица, но не обосновават наличието на допълнителното основание по чл.280 ал.1 от ГПК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определение №261/23.01.2015г. по ч.т.д. №26/2015г. на Варненски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №261/23.01.2015г. по ч.т.д. №26/2015г. на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.