3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 381
гр. София, 31.05.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 18 май, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №249/12 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Н. П. М. ЕГН: [ЕГН] срещу решение № 1730 от 15.11.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №2012/2011 г. В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта , с която е отхвърлен искът на касатора срещу Г. фонд –София за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл. 288 ал.1 от КЗ във връзка с чл.226 от КЗ за разликата между уважената част от 10 000 лева до пълнопредявения размер от 50 000 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба счита , че не са налице основанията за допускане до касация, а по същество същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е преценил за достатъчно обезщетение до размера на 10 000 лева, въззивният съд е приел, че на ищеца е причинено пертрохантерно счупване на лявата бедрена кост, което е наложило постъпването му в болница , където му е приложено лечение чрез директна екстензия. След изписването му е наложен строг постелъчен режим до 45 дни, след което е започнала рехабилитация. Лечебновъзстановителният период е продължил около 4 месеца , през които пострадалият е търпял болки и страдания, които са били особено интензивни през първите два месеца. Има остатъчни болки при промяна на времето и леко намален обем при отвеждане на крака встрани.
Уврежданията са следствие от пътно-транспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 02.01.2009 г. по вина на водача на неизвестен автомобил при движение на самия пострадал по пътното платно на [улица]в [населено място]. Това нарушение на ЗДвП от страна на самия пострадал е наложено от паркираните по тротоара коли, които не са давали възможност на пешеходците да се движат по тях, което е установено от събраните гласни доказателства. При тези данни, въззивният съд е преценил, че Фондът следва да отговаря въз основа на чл.288 ал.1 от КЗ за виновно причинени на ищеца от водач на неизвестен автомобил неимуществени вреди от ПТП, определени по справедливост общо на 15 000 лева, но при условията на съпричиняване на вредоносния резултат от самия пострадал до 1/3.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящ изхода по спора правен въпрос, този за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД и по специално за приложението на чл.51 ал.2 от ЗЗД за отговорността при съпричиняването на вредоносния резултат от самия пострадал от ПТП, в случаите на обективна невъзможност от страна на последния да спазва правилата за движение по ЗДвП.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му.Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулираният въпрос отговаря на горните критерии и се явяват обуславящ изхода на спора. Доколкото, с оглед спецификата на въпроса за съпричиняването в случаите на обективна невъзможност на пострадалия да спазва правомерно поведение липсва приложима съдебна практика, то така формулираният правен въпрос се явява от значение за развитие на правото, поради необходимостта от тълкуване, с оглед точното прилагане на закона:основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
От изложеното следва, че е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение и такава следва да се допусне. Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса на основание чл.83 ал.1, т.4 от ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1730 от 15.11.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №2012/2011 г. в обжалваната част.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.