3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 538
Гр.София, 20.06.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на втори юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря…………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 4263 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1606/25.07.13г., постановено по гр.д.№ 4358/12г. от Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1346/14.12.11г. по т.д.№ 1004/10г. на Софийски градски съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 40556.09 лв. на основание чл.266 ЗЗД – частична претенция за възнаграждение за извършени СМР на стойност 405560.92 лв. по фактури № 68/27.07.09г., № 69/04.01.10г., № 76/04.01.10г. и № 77/13.01.10г. и сумата от 933.05 лв. на основание чл.86 ЗЗД – лихви за периода от датата на издаването на фактурите до 22.01.10г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните по делото е възникнало облигационно отношение във връзка с изпълнението на възложени от настоящия касатор на ответника монтажни работи на обект „Жилищна сграда с магазини, офиси и подземни гаражи” в [населено място], м.”М. ливади”. Спорът по делото е бил въз основа на кой от двата представени договора възложителят дължи възнаграждение за изпълнената работа. Решаващият състав е изложил подробни съображения защо приема, че регламентацията на отношенията следва от договора с уговорена цена в размер на 1600000 евро, по който плащанията се дължат съгласно финансовия план – приложение № 1. Възнаграждението е определено в съответствие с издадените от изпълнителя фактури – две от които са подписани и от възложителя, а всички те са отразени в счетоводството на възложителя и са включени в дневниците за покупки за процесните периоди. Актове за приемане на изработеното не са били съставяни по общо съгласие на страните, поради което на база на безспорните факти за счетоводното отразяване на фактурите и за определяне на възнаграждението, съответстващо на финансовия план, приемането и одобряването на работата са счетени за установени.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпросите: „Счита ли се за приемане на работата на строителя чрез конклудентни действия, осчетоводяването на фактурите за нея в счетоводството на възложителя, при наличие на възражения за лошо /непълно, некачествено и забавено/ изпълнение?” и „Какво е доказателственото значение на акт обр.10 за установяване на състоянието на строежа при спиране на строителство по Наредба № 3/03г.?”.
По първия въпрос касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по решение № 250/11.01.11г. по т.д.№ 535/10г. на ІІ т.о.
В посоченото решение, както и в цитираните други решения на ВКС, които не представляват задължителна за съдилищата практика на ВКС, е изразено разбиране, че работата може да бъде приета от възложителя и с конклудентни действия, ако не е направено възражение за недостатъци. По аргумент за противното касаторът поддържа, че при направено възражение за недостатъци – работата не е приета от възложителя.
Касаторът е заявил в съдебното производство, че изработеното има недостатъци, но същите не са били конкретизирани и не са ангажирани доказателства за установяването им. Съдът е констатирал забава в изпълнението, както и че е било направено изявление за разваляне на договора. Забавата в срока за изпълнение на работата не е недостатък на изработеното по смисъла решение № 250/11г., което да е основание да се счита, че работата не е одобрена от възложителя, а изявлението за разваляне на договора е направено след като са изпълнени СМР, за които се претендира възнаграждение.
По втория въпрос касаторът не е обосновал приложното поле на касационното обжалване на въведеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В случая акт обр.10 е ценен от въззивния съд като подписан документ от страните по делото за установяване на състояние на строежа към датата на съставянето му, поради което поставеният принципен въпрос за доказателственото значение на този акт не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото не се изисква тълкуване на конкретна правна норма.
По тези съображения касационно обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1606/25.07.13г., постановено по гр.д.№ 4358/12г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.