3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№381
Гр.София, 25.06.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 2356 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частни жалби на [фирма] – Д. И. К., [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], Г. Н., [населено място], С. С., [населено място], С. Ч., [населено място] срещу определение № 46/09.01.14г. по т.д.№ 704/13г., постановено от Пловдивския апелативен съд в частта, с която са оставени без уважение молбите им за допълване на решение № 465/10.10.13г. в частта за разноските. Подадена е частна жалба и от [фирма], [населено място] срещу същото определение в частта, с която е допълнено решението в частта за разноските и жалбоподателят е осъден да заплати на П. К. П. разноски в размер на 2500 лв.
Жалбоподателят [фирма] оспорва останалите частни жалби.
Ответникът П. К. П. не взема становище по частната жалба на [фирма].
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:
За да постанови обжалваното определение в частта, с която молбите за допълване на решението в частта за разноските са оставени без уважение, въззивният съд е приел, че с оглед на обезсилване на първоинстанционното производство и връщането на делото за ново разглеждане, правният спор не е разрешен по същество и страните нямат право на разноски за това производство. Изложени са съображения, че при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд ще следва да се произнесе по разноските с оглед на изхода от спора.
Определението е правилно.
Отговорността на страните за разноски в исковия граждански процес е уредена в разпоредбата на чл.78 ГПК. В нормата на чл.78, ал.1 ГПК е предвидено, че ищецът има право на разноски, съразмерно с уважената част от иска, а съгласно чл.78, ал.3 ГПК е признато право на разноски в полза на ответника, съразмерно с отхвърлената част от иска. Извън хипотезата на отхвърляне на иска, ответникът има право да получи направените в хода на делото разноски при прекратяване на делото – чл.78, ал.4 ГПК, както и в случай, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае предявения иск – чл.78, ал.2 ГПК. За да се присъдят от съда, разноските следва да са поискани от страните, като съгласно чл.81 ГПК съдът е длъжен да се произнесе по исканията за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Цитираните разпоредби обосновават извода, че правото на страните да претендират и получат извършените в хода на делото разноски е обвързано от законодателя с наличието на постановен от съда акт за приключване на делото в съответната инстанция, т. е. с постановяването на определение за прекратяване на делото или на решение по съществото на правния спор.
В частта за присъдените разноски на ответника П. П. въззивният съд е приел, че е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, а първоинстанционното решение за отхвърляне на иска срещу този ответник не е обезсилено и върнато за ново разглеждане.
Определението в тази част е неправилно.
Видно от договора за правна защита и съдействие от 18.09.13г. е уговорено адвокатско възнаграждение „в случай, че делото бъде отложено за нова дата, определена от съда”. Възнаграждението е било платимо в брой, но в договора липсва отбелязване да е направено плащане. По тези съображения и съгласно ТР № 6/12г. на ОСГТК на ВКС определението следва да се отмени.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 46/09.01.14г. по т.д.№ 704/13г., постановено от Пловдивския апелативен съд, в частта, с която са оставени без уважение молбите на [фирма] – Д. И. К., [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], Г. Н., [населено място], С. С., [населено място], С. Ч., [населено място] за допълване на решение № 465/10.10.13г. в частта за разноските.
ОТМЕНЯ определение № 46/09.01.14г. по т.д.№ 704/13г., постановено от Пловдивския апелативен съд, в частта, с която е допълнено решение № 465/10.10.13г. за разноските и [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на П. К. П. разноски в размер на 2500 лв., като ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. К. П., [населено място] за допълване на решение № 465/10.10.13г. по т.д.№ 704/13г. на Пловдивския апелативен съд в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.