5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№457
гр. София,17.06. 2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2845 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №823 от 29.04.2014г. по гр.д. № 3495/2013г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение №3124/11.07.2013г. по гр.д. №14615/2011г. на Пловдивски районен съд, 13 гр. състав. С него Пловдивски районен съд е признал за установено по отношение на [фирма], [населено място], че дължи на ищеца [фирма], [населено място], сума в размер на 25 484,79 лева, от които 22 976,92 лева, равностойност на доставена в обект на ответника електроенергия за периода от 28.01.2010г. до 26.05.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 28.06.2011г. до окончателното й изплащане, обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 11.03.2010г. до 27.06.2011г. в размер на 2871,87 лева, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №8235/29.06.2011г. по ч. гр.д. №11899/2011г. по описа на Пловдивски районен съд.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на процесуалния и материалния закон. Жалбоподателят поддържа,че ищецът не е доказал иска си по размер, като не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че е доставил реално в обекта на ответника фактурираните количества ел. енергия за процесния период. Също така твърди,че по делото не са доказани изправността и техническата пригодност на средството за измерване, чрез което ищецът твърди,че е установил данни, отразени в издадените от него данъчни фактури. Посочва, че е въвел тези свои възражения още с отговора на исковата молба и ги е поддържал непрекъснато в хода на производството по делото. Въпреки това въззивният съд не обсъдил тези възражения и не изложил правни изводи относно начина на съставяне на фактурите, за начина на установяване на записаните в тях данни, за причините за наличие на данни за електромер на друг потребител, отразени във фактурите. Твърди, че въззивният съд, в противоречие с нормите на чл.266 от ГПК е приел нови писмени доказателства, които не касаят новооткрити факти и обстоятелства. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Жалбоподателят поддържа,че съдът се е произнесъл по следните съществени процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора, в противоречие с практиката на ВКС: 1. При доказан по основание, но недоказан с годни доказателства по размер иск, може ли да се приеме,че са налице предпоставките за уважаване на иска в пълен размер? 2. Пълното и главно доказване на иска по основание и размер от страна на ищеца, когато искът е за периодични плащания по сметки за доставена услуга, означава ли, че същият трябва да докаже доставката на услугата не само по вид, но и по потребено количество, отразено в издадените фактури, на които основава процесното вземане? 3. При представяне на нови доказателства във въззивната инстанция, относими към предмета на спора, но представени след изтичане на преклузивния срок в първоинстанционното производство, следва ли строго да се спази презумпцията за преклузия по чл.266 от ГПК? Жалбоподателят поддържа, че по първите два въпроса относно е налице трайна практика на ВКС, с която въззивният съд не се е съобразил: решение №235 от 15.04.2010г. по гр.д. №673/2009г. на ВКС, ГК, І г.о., решение №230 от 05.03.2012г. по т.д. №1041/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №25 от 27.01.2012г. по гр.д. №1832/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение №52 от 22.05.2009г. по т.д. №695/2008г. на ВКС, ТК, І т.о. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по третия въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №13 от 22.02.2013г. по гр.д. №508/2012г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., съгласно което е изключена възможността на страната да поправи пред въззивната инстанция собствената си небрежност, освен когато твърди нови обстоятелства и посочва нови доказателства, за които са съществували обективни пречки да бъдат посочени и представени при разглеждане на делото в първата инстанция.
Ответникът [фирма], [населено място] поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Първите два въпроса, формулирани от касационния жалбоподател [фирма], [населено място], са относими към предмета на конкретното дело, образувано по предявен иск по чл.422 от ГПК за установяване на съществуване на вземане за цена на доставена електроенергия. По отношение на тях обаче не е налице релевираната от жалбоподателя допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Тази предпоставка предполага по формулирания правен въпрос въззивният съд неправилно да е приложил норми от действащото право, по тълкуването на които е налице практика на ВКС. В случая изводът на въззивния съд за съществуването на спорното вземане за цена на доставена електроенергия, не е обусловен от тезата, че ищецът не следва да провежда пълно и главно доказване на предявения иск по основание и размер. Въззвният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, като е кредитирал заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно – техническа експертиза и е достигнал до извода,че в представените от доставчика първични счетоводни документи количествата на фактурираната ел. енергия съвпадат с показанията на електромера в обекта на ищцовото дружество, както и че цената на фактурираната ел. енергия е правилно изчислена съобразно определените от ДКЕВР цени, действащи за процесния отчетен период. Въз основа на това съдът е стигнал до извода,че ищецът по несъмнен начин е доказал претендираното от него вземане, включително и по размер. Поради това твърдяното от касационния жалбоподател отклонение от задължителната практика на ВКС се явява недоказано, съответно не е налице селективното основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Доколко фактическите констатации на съда се подкрепят от събраните по делото доказателства е въпрос на правилност на обжалваното решение, който не следва да се обсъжда във фазата на селектирането на касационните жалби.
По отношение на поставените въпроси не е налице и допълнителната представка по т. 2 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като по делото няма данни, че разрешенията по тези въпроси в обжалваното въззивно решение, са в противоречие с даденото разрешение на същите въпроси в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК.
Не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол и по третия формулиран от касационния жалбоподател процесуалноправен въпрос относно приложението на чл.266 от ГПК. Основателни са оплакванията в жалбата,че въззивният съд е приел нови писмени доказателства – Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма] и решение №ОУ-013 от 10.05.2008г. на ДКЕВР за тяхното одобряване, без да са налице предпоставките по чл.266 от ГПК. Съдът обаче не е обсъждал тези доказателства в мотивите на обжалваното решение, нито е основал на тях изводите си за съществуването на претендираното от ищеца вземане за цената на доставената на ответника – касатор в настоящото производство, ел. енергия. Поради това и с оглед указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване по този правен въпрос не би могло да се допусне, тъй като неговото разглеждане от касационната инстанция не би довело до промяна в изхода на делото.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
На ответника по жалбата следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1035,51 лева.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №823 от 29.04.2014г. по гр.д. № 3495/2013г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място], [улица], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място], [улица], юрисконсултско възнаграждение в размер на 1035,51 лева /хиляда и тридесет и пет лева и петдесет и една стотинки/, за производството пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.