3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№638
[населено място],30.07.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1330 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение от 03.09.2013г. по ч. гр. д. №9607/13г. на Софийски градски съд, І ГО, 17 състав, с което е потвърдено определение от 08.04.2013г. по гр. д. № 14258/12г. на Софийски районен съд, 28 състав. С последното е оставено без уважение искането на [фирма] за възстановяване на срока за подаване на възражение срещу заповед за изпълнение от 23.03.2012г. по същото дело.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставката по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, които са обуславящи изхода на спора и по които няма трайно установена съдебна практика: 1.Приложение на чл. 39 ал.1 от ГПК, когато лице – физическо или юридическо, е посочило в седалището на съда с общо заявление лице, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат; 2. Как следва да се тълкува разпоредбата на чл.39 ал.1 от ГПК – стеснително, разширително или в точния й смисъл; 3. Как се прилага разпоредбата на чл.39 ал.1 от ГПК за юридически лица, когато е посочен адрес, различен от адреса на управление по ТЗ, както и възможността за дерогиране на разпоредбата на чл.50 от ГПК? 4. В какво се състои разликата между адрес за връчване по смисъла на чл.38 от ГПК и съдебен адрес по смисъла на чл.39 ал.1 от ГПК? 5. Какво е приложението и смисъла на двете хипотези в алинея първа на чл.39 от ГПК – когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията или има пълномощник по делото; 6. Какво е приложението на хипотезата на чл.51 ал.1 от ГПК, съгласно която връчването на адвокат става лично в неговата кантора или на всяко място, където той се намира служебно. Счита, че осъществяването на касационен контрол по тези въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по частната жалба [фирма], с предишно наименование [фирма], изразява становище, че същата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение от 08.04.2013г. по гр. д. № 14258/12г. на Софийски районен съд, 28 състав, с което е оставено без уважение искането на [фирма] за възстановяване на срока за подаване на възражение срещу заповед за изпълнение от 23.03.2012г. по същото дело. Въззивният съд е приел, че за да се приложи разпоредбата на чл.39 от ГПК страната следва да посочи съдебен адресат или пълномощник по конкретно дело, а не да отправи до съда общо искане всички призовки по образувани до нея дела да се изпращат на друг адрес, различен от нейния.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Формулираните от частния жалбоподател в изложението му по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпроси са обусловили крайния извод на въззивния съд. По отношение на тези въпроси обаче не е налице селективното основание по т.3 на чл.280 ал.1 от ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г./ формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
В настоящия случай липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, поради което формулираните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбата на чл.39 от ГПК е ясна и по нея е установена трайна и непротиворечива съдебна практика /напр. определение № 309 от 12.04.2012г. на ВКС по т. д. № 862/2011г., I т. о., ТК, определение № 478 от 5.07.2013г. на ВКС по ч. т. д. №1792/2013г., I т. о., ТК, определение №722 от 28.12.2012г. на ВКС по ч. гр. д. №648/2012г., I г. о., ГК, определение № 771 от 18.11.2013г. на ВКС по ч.т.д. №3499/2013г., II т. о., ТК и други /, която не се нуждае от промяна или осъвременяване.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Софийски градски съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 03.09.2013г. по ч. гр. д. №9607/13г. на Софийски градски съд, І ГО, 17 състав
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.