3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№255
Гр.София, 08.04.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на шести април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2641 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. Х., [населено място], общ.К. и Р. А. А., [населено място], общ.Ч. срещу решение № 230/14.04.14г., постановено по в.т.д.№ 1269/13г. от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 182/01.10.13г. по т.д.№ 209/13г. на Кърджалийския окръжен съд за признаване за установено, че касаторите дължат солидарно на А. Н. Д, [населено място] сумата от 17000 американски долара, ведно със законната лихва от 25.03.13г., по запис на заповед от 09.01.12г., за изпълнението на което задължение е издадена заповед за изпълнение № 312/27.03.13г. по ч.гр.д.№ 534/13г. на Кърджалийския районен съд.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че издаденият запис на заповед е редовен от външна страна. Изложени са съображения за недоказаност на връзката между записа на заповед и на твърденията на издателите за съществуващо каузално отношение, във връзка с което да е издадена ценната книга. Решаващият състав е обсъдил събраните по делото доказателства за сключен договор за възлагане на СМР, нотариален акт за учредяване на право на строеж, както и строителни книжа, но с оглед на обстоятелството, че същите разкриват отношения между търговски дружества, а записът на заповед е издаден от две физически лица в полза на друго физическо лице, е счел за недоказани както твърдяната връзка на тези правоотношения с ценната книга, така и възражението за недължимост на сумата по записа на заповед.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторите поставят въпросите за задължението на съда да изследва връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение като причина за издаването му, за разпределението на доказателствената тежест и за възможността изпълнението на каузалното правоотношение на търговско дружество с поемателя да е обезпечено със запис на заповед, подписан от управителя на това дружество в качеството му на физическо лице. Позовават се на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С Тълкувателно решение № 4/13г. от 18.06.14г. по тълк.д.№ 4/13г. на ОСГТК на ВКС е даден отговор на въпроса за предмета на делото и за разпределението на доказателствената тежест при предявен иск по реда на чл.422 ГПК за установяване на съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК. Отговорът в т.17 на ТР №4/13г. касае и изследването на каузалното отношение, както и разпределението на доказателствената тежест за фактите и обстоятелствата, относими както към установяване на връзката между ценната книга и каузалното отношение, така и за релативните възражения на издателя. Жалбата е депозирана преди постановяване на тълкувателното решение, но не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване поради съответствие на крайния резултат от решаващата дейност на въззивния съд с практиката на ВКС.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 230/14.04.14г., постановено по в.т.д.№ 1269/13г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.