3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№500
Гр.София, 25.06.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на девети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2079 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 336/31.03.14г., постановено по в.т.д.№ 2293/13г. от Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 1710/12.04.13г., поправено с решение № 4221/01.10.13г. по гр.д.№ 19192/11г. на Варненския районен съд и е отхвърлен искът с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за приемане за установено, че Е. Я. С., Т. И. Д., Ирина Г., Д. К. Б., С. С. Николова, Р. Б., С. Б., Д. Ц. Т., С. Д. В., А. П. П., Г. П. С. и [фирма] дължат солидарно с Й. С. П. и Р. Г. Н на [фирма] сумата от 19958.43 лв. главница, представляваща неплатена цена по договор за строителство и довършителни работи № 1/14.04.10г., както и лихви за забава общо в размер на 584.85 лв. и е разпределена отговорността за разноските.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответниците И Г., С. Д. В., Д. Ц. Т. и Е. Я. С. оспорват жалбата.
Останалите ответници не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с договор от 14.04.10г. етажните собственици на жилищна сграда в м.”Св.Н.”, [населено място] са възложили на [фирма] извършването на строителни и довършителни работи в имота. Изпълнителят [фирма] е заменен с настоящия касатор [фирма]. За извършените работи са представени протоколи за приемането им, подписани от името на етажните собственици от Т. Д. и И. В.. Д. бил член на Управителния съвет на етажната собственост и е „излъчен” от Общото събрание като лице, което да подписва необходимите документи във връзка с довършването на сградата, а В. действала в границите на предоставеното й от Д. пълномощно. Решаващият състав е изложил съображения, че тези лица не са били надлежно оправомощени да извършват приемане на работата по договора. Общото събрание не било вземало такова решение, а съставените протоколи за приемане не са били представени на общото събрание за запознаване, одобряване и приемане, преди да бъдат подписани, поради липсвало приемане на работата и съответно не се дължало възнаграждение на изпълнителя.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпросите: „При какви обстоятелства се счита, че е налице приемане на работата по договор за изработка?”, „Чия е доказателствената тежест за доказване на твърдени положителни факти в производството по чл.422 ГПК?” и „Длъжен ли е съдът, когато констатира необходимост от наличие на специални знания за изясняване на ключов въпрос по делото, служебно да назначи вещо лице на основание чл.195 ГПК?”.
Първият поставен въпрос е от значение за формиране на решаващите изводи на въззивния съд. По този въпрос в контекста на фактическо приемане на работата по договор за изработка, когато е налице разместване на фактическата власт върху изработеното, съществува задължителна за съдилищата практика на ВКС – решение № 231/13.07.11г. по т.д.№ 1056/09г. на ІІ т.о., решение № 94/02.03.12г. по т.д.№ 133/10г. на ІІ т.о., решение № 186/30.10.13г. по т.д.№ 820/12г. на ІІ т.о. Касационното обжалване следва да се допусне за проверка на съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Отговорите на поставените втори и трети въпроси, независимо че са поставени като процесуални въпроси, произтичат от разрешението, което ще се приеме по първия въпрос.
По тези съображения касационното обжалване следва да се допусне съгласно чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: При какви обстоятелства се счита, че е налице приемане на работата по договор за изработка?.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 422.56 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 336/31.03.14г., постановено по в.т.д.№ 2293/13г. от Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 422.56 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.