3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
Гр.София, 15.07.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2849 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 177/01.07.14г., постановено по в.гр.д.№ 83/14г. от Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 832/06.12.13г. по гр.д.№ 744/13г. на Русенския окръжен съд за признаване за установено съществуването на вземане на [фирма], [населено място] против касатора в размер на 36000 лв., частично от сумата 1264950 лв. по запис на заповед от 13.01.12г., ведно със законната лихва от 10.05.13г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че със запис на заповед от 13.01.12г. касаторът се е задължил безусловно да заплати на „Сдружение Л.” сумата от 1344950 лв., която сума произтича от договор от 12.05.08г. за изготвяне на „интегриран воден проект”, по който издателят е възложител. На 16.01.12г. записът на заповед е джиросан в полза на [фирма]. Със споразумение от 31.05.13г. между [фирма] и „Сдружение Л.” е констатирано, че [община] има задължение към сдружението в размер на 1194950 лв., който дълг е обезпечен със записа на заповед, поради което решаващият състав е приел, че каузалното отношение, по повод на което е издаден записът на заповед, не е прекратено. На 23.05.13г. между [община] и „Сдружение Л.” е постигнато споразумение, че се прекратява предишно споразумение от 13.01.12г. и са уредени всички финансови отношения между страните, като те не си дължат бъдещи каквито е да е парични суми. Съставът на апелативния съд е изложил съображения, че издателят не може да противопостави на джиратаря възраженията си, произтичащи от каузалното правоотношение с джиранта съгласно чл.537 ТЗ, тъй като в случая приносителят на записа на заповед не е недобросъвестен. Съдът се е мотивирал с обстоятелството, че джирото е от 16.01.12г., към който момент джирантът е бил кредитор на издателя по записа и по каузалното правоотношение.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Касаторът поставя няколко въпроса за обосноваване на допускането на касационното обжалване като се основава на решение № 21/04.05.12г. по т.д.№ 1091/10г. на ВКС. Според касатора джиратарят е недобросъвестен към момента на придобиване на ефекта, тъй като „джирото е направено единствено с цел да се лиши длъжникът от възраженията по каузалната сделка между него и джиранта”. В този контекст формулираните въпроси са: Недобросъвестност или злоупотреба с право ли е: инициирането на заповедно производство без ищецът да се съобрази с текста на записа на заповед, в който е вменено задължение да представи, а не да предяви записа на заповед; знанието на клаузите по споразумението, включително на възможността облигационната връзка да се прекрати предсрочно; наличието на две обезпечения, издадени от [община] – запис на заповед и залог на вземания, последващо джиросване и прекратяване на взаимоотношенията със споразумението от 23.05.13г. и задължен ли е [фирма] да се съобразява със споразумението от 12.01.12г.
Поставените конкретни въпроси касаят приетите за установени факти и обстоятелства по спора, като касаторът неточно интерпретира доказателствата по спора. Действително преценката за недобросъвестност или злоупотреба с право на приносителя на записа на заповед следва да е основана на конкретни факти, но в случая същите са обсъдени от въззивния съд. Дори и тези въпроси да се преценят поотделно, то те биха изисквали хипотетични отговори, тъй като не съответстват на данните по делото. На първо място, [фирма] не е страна по представеното споразумение от 13.01.12г. (а не от 12.01.12г.), за да се коментира съобразяването на приносителя на записа на заповед с него. На второ място, в споразумението изрично е посочен размерът на дълга на издателя, както и че за обезпечаването му ще се издаде запис на заповед. От друга страна, споразумението от 23.05.13г. (за липса на задължения) следва по време джирото от 16.01.12г. и инициирането на заповедното производство – 10.05.13г. Коментарът за съществуването на няколко обезпечения е изцяло неясен от гледна точна на поставения въпрос, а аргументът относно представянето или предявяването на записа на заповед не е бил въведен в процеса, не е изследван и е без значение за решаващите изводи на въззивния съд.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника разноски за производството в размер на 1500 лв. по договор за правна защита и съдействие от 15.09.14г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 177/01.07.14г., постановено по в.гр.д.№ 83/14г. от Великотърновския апелативен съд.
ОСЪЖДА [община], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място],[жк], вх.Г, офис 7 сумата от 1500 лв. /Хиляда и петстотин лв./ – разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.